— Той беше истински злодей, господарю! Нали те предупреждавах да не му се доверяваш. Всичките ми съвети отскачаха от главата му като зърна грах от стена. Мъките на целия Хадес не са достатъчни за него. Който не може да бъде честен човек, трябва понякога да бъде злодей, а кому е по-трудно да стане честен, ако не на злодея? Но да нападаш своя благодетел и толкова великодушен господар… О, богове!…
Тук той си спомни, че по пътя се представяше пред Урс за християнин — и млъкна.
Виниций каза:
— Ако не беше тази сика, която имах, щеше да ме убие.
— Благославям момента, в който те посъветвах да вземеш поне нож.
Виниций хвърли изпитателен поглед към гърка и попита:
— Какво прави днес?
— Как? Не ти ли казах, господарю, че се молих за твоето здраве?
— И нищо друго?
— Тъкмо се готвех да те посетя, когато тоя добър човек дойде и ми съобщи, че ме викаш.
— Вземи тая табличка. Занеси я в моя дом, намери моя освободен роб и му я предай. На нея е написано, че съм заминал за Беневент. Кажи на Демад, че това е станало тая сутрин, понеже Петроний ме е извикал с бързо писмо.
Той повтори настойчиво:
— Заминал съм за Беневент — разбираш, нали!
— Заминал си, господарю! Сутринта се сбогувах с тебе при Порта Капена — и от момента на твоето заминаване такава тъга ме обхвана, че ако великодушието ти не я смекчи, ще ридая, докато издъхна, като нещастната жена на Зет от мъка по Итил.
Виниций, макар и болен и свикнал на ловкостта на гърка, не можа да не се усмихне. Освен това той беше радостен, че Хилон веднага го разбра, и каза:
— Ще добавя да ти изтрият сълзите. Дай ми светилника.
Хилон, успокоен вече напълно, стана, пристъпи няколко крачки към огнището и взе един от горящите на стената светилници.
Но когато качулката се смъкна от главата му и светлината падна върху лицето му, Главк скочи от скамейката, приближи се бързо и застана пред него.
— Не ме ли познаваш, Цефас? — попита той.
В гласа му имаше нещо толкова страшно, че тръпки побиха всички присъстващи.
Хилон вдигна светилника, но веднага го изпусна на земята, после се наведе ниско и започна да хленчи:
— Не съм аз… не съм… милост!
Главк се обърна към вечерящите и каза:
— Ето човека, който ме предаде и погуби мен и семейството ми!…
Неговата история беше известна на всички християни и на Виниций, който не се беше сетил кой беше този Главк, понеже бе в безсъзнание от болка при превръзката и не беше чул името му. За Урс обаче тоя кратък миг и думите на Главк бяха като мълния в мрака. Познал Хилон, с един скок той се озова при него, хвана го за ръцете, изви ги назад и каза:
— Той ме убеждаваше да убия Главк!
— Милост! — изпъшка Хилон. — Ще ви върна парите… Господарю! — викаше той, обръщайки глава към Виниций. — Спаси ме! Доверих ти се, застъпи се за мене… Твоето писмо… ще занеса. Господарю! Господарю!…
Но Виниций, който гледаше на случилото се най-равнодушно, първо, защото му бяха известни всичките дела на гърка и, второ — сърцето му не знаеше какво е милост, каза:
— Заровете го в градината: писмото ще отнесе някой друг.
Хилон помисли, че тия думи са последната присъда, костите му започнаха да пращят в страшните ръце на Урс, а очите му се напълниха със сълзи от болка.
— В името на вашия бог! Милост — викаше, — християнин съм!… Pax vo iscum! Християнин съм! Ако не ми вярвате, покръстете ме още веднъж, още два пъти, още десет пъти! Главк, ти грешиш! Позволете ми да кажа! Направете ме роб… Не ме убивайте! Милост!…
Сподавеният му от болка глас все повече отслабваше, а от другата страна на масата се изправи апостол Петър; той поклати побелялата си глава, навеждайки я към гърдите си, очите му бяха затворени, после ги отвори и рече сред настъпилата тишина:
— Ето какво е казал Спасителя: „Ако брат ти сгреши против тебе, изобличи го; а ако се разкае, прости му. И ако седем пъти на ден греши против тебе и седем пъти се обърне към тебе, казвайки: «Разкайвам се!» — пак му прости!“
След това настана още по-дълбока тишина.
Главк стоя дълго време с ръце на лицето, после ги махна и каза:
— Цефас, нека бог ти прости злините, които ми причини; както аз ти прощавам в и;ето на Христа.
А Урс пусна ръцете на гърка и веднага добави:
— Нека Спасителя да бъде милостив към мене и ми прости, както аз ти прощавам.
Хилон падна на земята, опря се на ръцете си и въртеше глава като хванат в капан звяр, който се озърта наоколо и чака откъде ще дойде смъртта. Не вярваше на очите и на ушите си и не се надяваше да получи прошка.
Постепенно дойде на себе си, само посинелите му устни още трепереха от ужас. Тогава апостолът каза:
— Иди си с мир!