— Райърсън сподели, че ти е разказал за специалния уикенд — приятелски каза Деби.
— Както разбирам, отменила си уикенда по обичайния за теб начин, Деби. Трябваше да се досетиш, че това ще накара мама и татко да изпаднат в паника.
— Не предполагах, че ще видят бележката — отвърна Деби и сбърчи вирнатото си носле. — Тя беше за Райърсън.
— Тогава е трябвало да съобразиш да не я носят в офиса ми, докато баща ти беше там — рязко каза Райърсън.
— Защо я отвори пред него? — отвърна Деби с въпрос.
— Не съм я отварял. Секретарката я отвори. Не знаела, че е лично. Горката госпожа Клеменс беше толкова изумена, че я изпусна. Баща ти я вдигна и ми я подаде. Но беше забелязал името ти и ме погледна. Имаше право да попита какво, по дяволите, става. Аз му разказах.
— О, Боже — поклати глава Деби. — Затова ли си се почувствал задължен да ме намериш? Защото моите родители са се засуетили?
— Те се тревожеха за теб — рече Райърсън.
— Къде пренощува? — попита Вирджиния.
— У една приятелка в Белвю. Но не можех да остана повече от една нощ при нея, а и исках за няколко дни да изчезна. Знаех, че мама и татко ще се разстроят като разберат, че вече не излизам с Райърсън. Исках нещата да се уталожат малко. Нали знаеш. Те се надяваха да чуят сватбени камбани.
— Знам — отвърна Вирджиния.
— Дойдох тук тази сутрин, защото знаех, че си извън града за още няколко дни. Надявам се, че не възразяваш ако поостана малко.
На въпроса й отвърна Райърсън. Той разсипваше бърканите яйца.
— Вирджиния може и да няма нищо против, но аз възразявам. Можеш да дигаш гълъбите веднага след закуска.
Деби го изгледа страшно.
— И защо да го правя?
— Защото не желая да си наоколо, докато опознавам Джини — отвърна той спокойно и отнесе чиниите до масата. — За един мъж е трудно да излекува разбитото си сърце, когато бившето му гадже се прави на глупачка. Имам планове, но ти не си предвидена в тях.
Пръстите на Вирджиния леко потрепериха, когато пое чинията си. Обърна поглед към Райърсън и откри, че сребристосивите му очи се смееха.
— За Бога — запротестира Деби, — няма ли поне няколко дни да жалееш за нашата изгубена, мъртва любов?
— На моята възраст човек не си губи времето в жалейки по подобни романтични истории като нашата. — Райърсън седна и поля яйцата си с кетчуп. — Когато открих, че хевиметълът не е повредил слуха ми, започнах да се възстановявам. Яж яйцата и си тръгвай, Деби.
— Познавам те повече от месец, но не съм подозирала, че можеш да готвиш — измърмори Деби. Тя с удоволствие загреба от яйцата.
— А това говори много за нашата връзка, нали?
— Вярно е. Но според мен, осъзнах колко безнадеждна е била, в нощта, когато отидохме да гледаме „Слийз Трейн“ и ти не спря да се оплакваш от музиката, от тръгването ни от концерта, та чак до входната врата.
— „Слийз Трейн“ подхожда на името си. Никога не съм чувал толкова лоша музика в живота си — каза Райърсън.
— Сигурна съм, че ще ти допадне вкусът на Джини в музиката, определено ретрограден. Но не разчитай, че ще успееш да заведеш пред олтара другата сестра Мидълбрук — посъветва го Деби, докато отхапваше от препечената филийка. — Преди години Джини взе решение да не се омъжва никога вече, нали Джини?
Вирджиния сбърчи вежди. Нямаше да позволи на предизвикателната си сестра да я въвлече в такъв разговор.
— Мисля, че Райърсън има право, Деби. Защо просто не приключиш със закуската и не си тръгнеш?
Деби ококори очи, привидно шокирана.
— Ей, какво е това? Съзаклятничите, за да се отървете от мен? Преживях истинска драма.
— Ти си млада — сухо я уведоми Райърсън. — Сигурен съм, че бързо ще се съвземеш.
— О да? А ти? — отвърна с въпрос Деби.
Райърсън погледна през масата и срещна погледа на Вирджиния.
— Аз ли? Ще ми е необходимо много съчувствие, утеха и разбиране.
— Защо ли имам усещането, че знам къде точно ще търсиш това съчувствие, утеха и разбиране? — попита реторично Деби. — Джини, ти нали няма да му позволиш да плаче на рамото ти?
Вирджиния прикри усмивката си като лапна една голяма хапка бухнати пържени яйца.
— Мъж, който умее да готви, може да получи едва ли не всичко от една жена — тихо рече тя, преди да се усети. Провокативните й думи изумиха нея самата повече от всеки друг на масата.