Райърсън се усмихна в очакване.
— Ще го запомня. Хапни си още малко бъркани яйца, Джини.
— Благодаря. Би ли ми подал кетчупа?
— Боже, колко романтично — измърмори Деби. — Вие двамата ще бъдете страхотна двойка. Имате толкова много общи неща помежду си. Хора, които ядат яйцата с кетчуп, се заслужават един друг.
Час по-късно Деби неохотно си тръгна. Тя силно запротестира, че трябва да се върне в апартамента си, където можеше да разчита нетърпеливите й родители да я намерят, но докато махаше за сбогом на сестра си и Райърсън, в погледа й се четеше заинтригуваност.
Вирджиния наблюдаваше как сестра й поведе малката спортна кола по калния път и после се обърна към Райърсън. Устните му бавно се извиха в доволна усмивка.
— От един дол дренки — тихо рече той, в гласа му се прокрадваше задоволство. — Какво ще кажеш за това, Елизабет?
Тя се замисли, усети някакво далечно обещание за щастие. Нямаше доверие в съблазънта, но нямаше сили да й се противопостави. Намери спасение в практичността.
— Скоро ще стане ясно, нали?
— Не, не толкова скоро. Не и за мен. Но мога да ти дам достатъчно време. — Той поглади брадичката си с пръсти. — Няма защо да бързаме. Ние сме двама възрастни, които могат да се насладят на изживяването.
Тя докосна ръката му, изпитвайки удоволствие от силата му.
— Да — съгласи се тя. — Можем да се насладим на изживяването. — Нямаше начин да се удави в морето, защото Райърсън щеше да я отнесе до брега, ако тя пожелаеше.
— Казах ти, че бих искал да те опозная по-добре, но някак си чувствам, че те познавам вече. — Пръстите на Райърсън се придвижиха надолу по шията й до извивката на рамото й. — Снощи каза, че би се заинтересувала от приятелство с мъж.
— Да, бих искала — тихо рече тя и наистина го искаше. Представяше си как с Ей Си Райърсън стават много добри приятели. И може би, да предположим само, връзката им прерасне в нещо повече от приятелство. Знаеше, че големите срасти не са за нея, но за първи път, откакто почина съпругът й, тя се замисляше над възможността за топла, уютна и безопасна връзка, която да удовлетворява и двамата. Вирджиния възпря мислите си в мига, когато осъзна колко далеч са стигнали. Имаше достатъчно време, през което щеше да разбере докъде щеше да стигне. За сега й беше достатъчно да усеща, че двамата с Райърсън бяха на една и съща вълна. Всъщност, това беше най-приятното усещане, което някога беше изпитвала с мъж. Искаше й се да го съхрани изцяло, да го разбере и да го проучи.
— Да я караме бавно и спокойно — отново обеща Райърсън. — Без да бързаме. Според мен, Джини, двамата с теб ще станем много близки приятели.
Приятели. Вирджиния се усмихна ослепително.
— Звучи чудесно.
Без да бързаме. През следващите три седмици тези насърчителни думи звучаха като ехо в съзнанието на Вирджиния. Тя току се спираше на бюрото си за няколко минути и си мислеше за тях. Те кръжаха в мислите й, преди да заспи. Повтаряше си ги под душа.
Без да бързаме. Беше намерила мъж, който предпочиташе отношенията им бавно, спокойно и по естествен път да прераснат в близко приятелство, преди той да поиска нещо от нея. Мъж, който с готовност й даваше време. Двамата с Райърсън щяха да станат добри приятели, преди да решат да поемат риска да легнат заедно. Тази мисъл я караше да се чувства безкрайно уверена.
За първи път след брака й, който си беше истински провал, Вирджиния приемаше факта, че е способна да изгради близки отношения с мъж. И ако избереше точния мъж, който я разбира и не й поставя изисквания, може би щеше да е съвсем адекватна и в леглото. Райърсън не очакваше фойерверки.
Почти четири седмици, след като Райърсън беше позвънил на вратата й, Вирджиния обядваше със сестра си в едно кафене в центъра на града. Деби се появи с няколко пазарски чанти в ръце. Както обикновено, тя привлече погледите с искрящо червената си къса пола и сако тип „болеро“ в тон. Тя огледа деловия костюм на Вирджиния, шит по поръчка, пригладената й коса и леко се намръщи, но не каза нищо. Беше свикнала с по-консервативния стил на сестра си.
— Добре, хайде да започваме — рече Деби веднага щом се настаниха. — Как върви голямата любовна история? Всички знаем, че почти месец вече с Райърсън се виждате непрекъснато. Мама и татко не смеят да се надяват, но аз лично имам много положително усещане за бъдещето. Според мен, сте родени един за друг.
— Много щедра преценка — любезно отвърна Вирджиния. Разгърна менюто и прегледа списъка с макаронените ястия. Особено интересно й се стори блюдото с маслини, подправка от средиземноморски храст и босилек. Напоследък апетитът й, като че ли се беше засилил. Обикновено за обяд хапваше кисело мляко или салата. — И за да е съвсем ясно, между мен и Райърсън няма никаква любовна история, ние сме просто приятели.