Но той я желаеше. Тази мисъл го изгаряше. Неопровержим и жесток факт, с който трябваше да се бори ежедневно. Една част от него, примитивната, беше будна и дебнеше неотлъчно, а Джини предпочиташе нещата да се реят в несигурното пространство на приятелството между мъжа и жената. Райърсън нямаше съмнения, че и двамата очакваха един и същ развой, но определено се съмняваше, че ще може да издържи до момента, в който ще се съберат.
Тя се наслаждава на времето, прекарано заедно, успокои се Райърсън. Беше сигурен, че е така. И той се стараеше да бъдат заедно колкото е възможно повече, почасовото пътуване с ферибота се превръщаше в досадно задължение за него.
Освен това много добре разбираше реакцията й, когато я целуваше. Всеки път, когато протегнеше към нея ръка, тя охотно отиваше в прегръдките му, и когато той докосваше гърдите й, тя сладко потреперваше. Реакцията й беше мила. Устните й жадно се разтваряха, когато мълчаливо я молеше да свали гарда, но той усещаше, че е неопитна в целувките и се учудваше. Създаваше уют, от нея се излъчваше желание, но изглеждаше странно несигурна в себе си.
Нежно, но твърдо тя неизменно успяваше да прекрати всичко, преди да стигнат до леглото. И уловен в примката на собственото си обещание, Райърсън избягваше да я прегръща силно.
Той здраво стисна дървения перваз и почувства студенина. Нямаше да продължи дълго така. Нямаше как да разбере колко време иска Джини да продължи да се наслаждава на прелюдията, но подозираше, че тя предпочита нещата да останат така още известно време. Изобщо не изглеждаше нетърпелива да минат към леглото.
След още един месец той щеше да залинее. Трябваше да намери начин да разбие платоническата рамка, която се оформяше в отношенията им. Нещата бяха прекалено разумни, прекалено спокойни за Джини. Може би едно пътуване би разрешило всичко. Новата, романтична обстановка, усещането, че си извън нормалните, рутинни рамки на живота може би щяха да я провокират да погледне на връзката им в нова светлина.
Райърсън поклати глава и се върна към бюрото. Вдигна слушалката, за да се обади на едно пътническо бюро.
Вирджиния се наслаждаваше на гледката на залива Елиот от владението на Райърсън в центъра на града и ядеше превъзходна сьомга на грил, която той самият беше приготвил, когато пристигнаха самолетните билети. Тя толкова се стъписа, когато Райърсън ги сложи пред нея на масата, че едва не изпусна вилицата си. Тутакси го изгледа.
— По работа ли заминаваш някъде?
Сребристите му очи се взряха в нея настоятелно.
— Не. Ние заминаваме някъде. За удоволствие, не по работа. Искам да те отведа за няколко дни. Мисля, че трябва да останем за известно време насаме. Спомена, че имаш някаква отпуска. Ще дойдеш ли с мен, Джини?
Тя остана неподвижна. Усещаше, че нещо в отношенията им беше на път да се промени и никак не беше сигурна, че е готова за такава промяна.
— Къде?
— На едно малко островче в Карибите, недалеч от мексиканския бряг. Нарича се Торалина. Имаме резервация в първокласен курорт, направо на плажа. Съвсем нов. Всяка нощ под звездите прожектират филми, има казино, храна за гастрономи и безбрежен пясък. С малко късмет можем да опазим храната от пясъка. Какво ще кажеш? Можеш ли да си вземеш няколко дни отпуск?
Вирджиния преглътна. Обля я вълна на несигурност. Не беше готова за такава стъпка. Само преди седмица убеждаваше Деби, че с Райърсън щяха да оставят на времето да укрепи приятелството им.
На Вирджиния й беше ясно, че приеме ли предложението за пътуване до Торалина, всъщност тя мълчаливо даваше съгласието си за радикална промяна в отношението си към Райърсън. Не беше глупава. Знаеше, че пътуването беше начин да я помоли за повече физическа близост. Ако отидеше с него, той сигурно очакваше да споделят една стая и тя да спи с него.
Вирджиния осъзна, че той беше достатъчно любезен да й предложи извинение в случай, че й потрябваше. Райърсън беше попитал дали ще може да си вземе отпуск. Трябваше само да каже „не“. Тя знаеше, че той ще разбере, че тя не е готова. Още не.
Но кога ще бъде готова, Вирджиния безмълвно си зададе въпроса. След колко време щеше да легне с него? След няколко седмици? Месеци? Тя не знаеше отговора на този въпрос.