Той се приближи, разкопчавайки бялата си риза.
— Да, някой ден щеше да се случи. — Той погледна широко отворените й очи, изпълнени с любопитство. — Желая те от първата нощ, когато те срещнах.
Тя преглътна.
— Сигурен ли си?
Райърсън присви замислено очи, докато изучаваше напрегнатото й лице.
— Абсолютно сигурен. Но това няма значение, освен ако и ти не изпитваш същото. Желаеш ли ме, Джини?
— Да — задъха се тя. — Да, желая те.
Тя осъзна с вътрешното си чувство, че това е самата истина. За първи път призна пред себе си, че наистина го желае. Не го правеше просто, за да му достави удоволствие, тя действително искаше да спи с Райърсън. Но да го желае и да съумее да го задоволи бяха съвършено различни неща.
— Тогава не виждам проблем.
— Късметлия — под сурдинка измърмори тя.
— Скъпа, това съм аз. Твоят приятел. Помниш ли? — Ризата му се разтвори. Джини се взря в широките му гърди.
— Никой от приятелите ми не прилича на теб — тя чу плахия си глас. С поглед проследи тъмната къдрава следа, която водеше към стомаха му и изчезваше под колана. Красноречиво доказателство за думите й беше силният, агресивен силует на тялото му под колана. Определено никой от нейните приятели не изглеждаше така. Райърсън беше огромен мъж и апетитите му щяха да са огромни. Тя трябваше да го задоволи. Просто трябваше. Тази нощ нямаше да понесе провал, както се беше провалила със съпруга си.
— Джини, скъпа, уверявам те, че и от моите приятелки никоя не е приличала на теб. Никоя от тях не ме е провокирала, както ти го правиш.
— О, Райърсън — тихо извика тя и без да се замисля пусна горната част на роклята и се спусна в обятията му.
Райърсън тихичко се засмя с облекчение и задоволство. Той я притисна към себе си.
— Всичко ще е наред — каза в косите й. — Всичко ще е наред.
Той отвори кутийката за бижута зад гърба й, извади гривната и внимателно я сложи на китката й. Хвърли празната кутийка върху тоалетката.
— За теб е сътворена.
Вирджиния сведе поглед към гривната. Тя знаеше, че е прав. Беше направена точно за нея, да я носи. С Райърсън.
Гривната излъчваше неочаквана топлина върху ръката й. Вирджиния беше изненадана. Очакваше да е студена при допир.
— Искаш да я сложа ли? Сега? В леглото? — несигурно попита тя.
— Да не би да ти се струва твърде ексцентрично?
— Не, не, съвсем не. Малко екзотично, може би, но не съвсем ексцентрично. Просто никога преди не съм лягала с подобно нещо.
— Квит сме. Аз никога не съм лягал с жена, която носи смарагди и диаманти — нежно я прекъсна Райърсън. — Тази нощ е много специална и за двама ни. — Той леко докосна рамото й, пръстите му изглеждаха малко груби на фона на меката й кожа.
Вирджиния го прегърна през кръста. Всичко щеше да е наред, ако вървеше напред и не се поддаваше на нервността, рече си тя. Докосването до Райърсън беше приятно. Топло, тежко, на място. Точно както гривната прилепна на ръката й. Обзе я искрено вълнение, не страх. За първи път се отдаде на реални надежди. Започна да си мисли, че може и да успее да се справи, в края на краищата.
Най-важното нещо беше да не губи самообладание.
При никакви обстоятелства не трябва да си позволи да се поддаде на нервността. Напред.
Нетърпелива, Вирджиния посегна и отметна ризата от раменете на Райърсън, после бързо се зае с ципа на панталоните му. Наполовина ги беше свалила, когато се сети за обувките. Нещата започват да изглеждат странно, помисли си тя смутено, докато коленичеше в краката му и се бореше с връзките на обувките му. Райърсън посегна и вплете ръце в косите й. В докосването му тя усети сексуално напрежение, което предизвика в тялото й ответна вълна.
Райърсън търпеливо я остави да го съблече, докато не остана само по боксерки. В погледа му, докато я наблюдаваше, се четеше удоволствие и пълна възбуда. Когато приключи, тя се отдръпна леко намръщена, за да провери дали не е забравила нещо. Той беше огромен и мъжествен, стоеше пред нея, облечен единствено в боксерки. Вирджиния прехапа долната си устна.
— Ей, това съм аз — тихо рече Райърсън. Той пристъпи напред и обърна лицето й към себе си, за да срещне желанието в очите й.
— Нека сега аз те съблека — рече с плътен глас Райърсън и нежно я обгърна с ръце.
Вирджиния усети безпогрешно твърдината на тялото му, когато той я притисна към себе си. Целият беше като скала, помисли си тя с почуда. Раменете му, бедрата му, гладкият мускулест гръб, всяка част на тялото му изглеждаше силна, здрава и твърда. Тя пое уханието му и осъзна колко възбуждащо е то. В цялото й същество вибрираше нещо непознато.