После усети ръцете му върху копринената рокля, които се опитваха да я смъкнат надолу покрай бедрата й. Тя падна на пода до панталоните и ризата му и Вирджиния си даде сметка, че е съвсем гола. Нетърпеливо потърси знак на разочарование в лицето на Райърсън.
— Красива си — рече той с плътен глас, вибриращ от желание. — Ти си всичко, което един мъж иска. — Ръцете му се плъзнаха надолу по заоблените й гърди. Той разкопча обикновения, практичен сутиен, хвърли го на пода и пое тежестта на гърдите й в топлите си длани. Палците на ръцете му бавно се движеха по зърната. Вирджиния потрепери и за миг затвори очи. Усещането за ръцете му върху тялото й беше толкова приятно.
Преди напълно да свикне с усещането от допира върху гърдите й, силните и чувствени ръце на Райърсън се плъзнаха надолу и се спряха в извивката на бедрата й. Той вкопчи пръсти в плътта й и простена. После, в непреодолим порив наведе глава и страстно я целуна.
Уверена, че все още всичко е наред, Вирджиния възобнови опитите си да стигне до леглото. Тя не успя да отвърне на целувката на Райърсън. Реши, че няма смисъл да се залисват с тази част. Вече знаеше, че на него му харесва да я целува. Най-лошото все още й предстоеше и тя искаше да приключи с него, за да излезе наяве истината.
Вирджиния се освободи от прегръдката му, обърна се и се втурна към вградения гардероб. Измъкна робата, която по благоволение на съдбата, този път откри веднага — беше паднала на пода. Беше нова, но толкова много приличаше на останалото й бельо. Ушита от обикновена, практична памучна тъкан, с дълги ръкави и високо деколте.
Под прикритието на меката тъкан тя изхлузи бельото си. После се отправи към леглото и отметна завивките. Хвърли се върху дюшека, примъкна чаршафа пред гърдите си и застина с подканяща усмивка.
— Може би трябваше да пийнеш още малко бренди — замислено отбеляза Райърсън, докато бавно крачеше към леглото.
— Ела при мен, Райърсън. Да не губим повече време.
— Ако си сигурна, че точно така ти се иска — измърмори той, — кой съм аз, че да се оплаквам? По дяволите, аз съм готов. А и по-късно ще има достатъчно време да го правим бавно. Толкова те желая, сладка Джини.
Той събу боксерките си и откри твърдото доказателство за мъжествеността си. Вирджиния затаи дъх и решителността й отново бе разколебана. Райърсън определено беше достоен за модел на скулптор.
Е, и тя не беше от най-крехките, смело си помисли Вирджиния. На теория, двамата с Райърсън трябваше да си паснат много добре.
Преди да има време, за каквито и да е подобни мисли, Райърсън вече беше до нея и очертаваше дълбока гънка в дюшека, докато се опитваше да я достигне. Тя трепереше в прегръдката му, но повече от всякога беше решена да приключи това, което беше започнала.
Когато с ръка обгърна раменете му, смарагдите на ръката й отразиха лунната светлина. Вирджиния забеляза ослепителния проблясък и по някакъв странен начин се почувства по-сигурна. Каза си, че прави каквото трябва.
Райърсън мина над нея, обгърна я с масивните си рамене и гладките си твърди мускули. Тя усети как с крак той разтвори нозете й и въпреки решимостта си да не се поддава на паника, почувства лека несигурност. Но тутакси потуши пламъчето.
Та това е Райърсън, не преставаше да си казва тя. Всичко щеше да бъде наред. Мили Боже, трябваше да е наред. Нямаше да понесе, ако той не останеше доволен.
Райърсън зарови глава да целуне гърдите й и Вирджиния затаи дъх. Харесваше й усещането, когато езикът му докосваше зърната й, но не можеше да се отдаде на сладкото чувство, което то предизвикваше у нея. Беше заета с притеснения за това, което следваше. Стегна се, когато ръката му се плъзна отстрани и достигна бедрото й.
— Джини?
— Да? — Тя се притисна към него и с нокти се зае да бразди раменете му.
— Много по-добре ще се почувстваш, ако се отпуснеш.
— Не мога — изплака тя. — Казах ти, малко съм нервна. Как очакваш да се успокоя?
— Може би по-рано бях прав, като казах, че ми прилича на началото на меден месец. Съвсем започва да прилича на първа брачна нощ. От Викторианската епоха. Какво ще правиш? Ще легнеш и ще си мислиш за Англия ли?
Вирджиния се вкамени. Ако той станеше нетърпелив, или загубеше търпение, тя нямаше никакъв шанс да се справи.
— Няма защо да се ядосваш. Полагам максимални усилия. — Гласът й едва-едва прозвуча.
Райърсън нетърпеливо се размърда и обви с ръце лицето й. По изражението му се четеше загриженост и желание.
— Ти не ме ядосваш. Просто се опитвам да разбера какво, по дяволите, става тук.
— Ние двамата правим любов — припомни му тя през зъби. — Защо не се захващаш със съществената част?