Вирджиния отново се размърда, единият й крак помръдна под завивката. Райърсън застана на лакът, погали с върха на пръстите си камъните на великолепната гривна, след което се наведе и целуна голото й рамо.
— Събуди се, жено, работа ни чака.
Вирджиния се обърна мързеливо и бавно се събуди. Лека усмивка се появи на устните й, когато си спомни къде се намира и с кого. През отворения прозорец нахлуваше утринното слънце, което носеше аромата на екзотични цветя и тайнствено море.
Миналата нощ вълните се разбиваха в брега, припомни си тя. Миналата нощ тези буйни вълни я понесоха, изтласкаха я на гребена на изумруденозеленото море и я захвърлиха на златния бряг. Великолепно, вълнуващо, изключително еротично преживяване. Най-после имаше любовна връзка, която не вярваше, че може да съществува в реалността, поне за жена като нея. Тя отвори едното си око и се загледа в лицето на Райърсън.
— Работа? — прозя се тя. — Каква работа? Ние сме на почивка.
— Така си мислиш ти. Цяла планета трябва да заселваме. — Той сложи ръка върху гърдите й и подразни зърната с нежни движения.
Вирджиния отвори очи и се втренчи в него.
— Ние какво!
— Не изпадай в паника. Можем да се справим. Ако се захващаме за работа.
Тя премигна.
— Губиш ме, Райърсън.
— Ни най-малко. Сега, когато най-после те хванах, нямам никакво намерение да те оставя да се изплъзнеш.
Вирджиния забеляза топлотата в погледа му и въпреки волята си се изчерви.
— Каква е тази работа със заселването на планетата?
— Просто безобидна сутрешна фантазия. Трябваше да запълня времето някак, докато чакам ваше величество да се събуди. Погледни през този прозорец. Не ти ли се струва, че сме единствените хора на света?
Вирджиния се загледа в светлото утро.
— Мм. Разбирам. — Тя сложи ръка върху неговата. — Наистина изглежда така, сякаш сме в друг свят. Днес сутринта не съм на себе си. Очертава се една много специална седмица, нали, Райърсън?
Той измъкна ръка изпод нейната и дръпна още по-надолу завивката по бедрата й.
— Много специална. — С палец погали набъбналото зърно и с удоволствие наблюдаваше как се втвърдява. — Какво значи, че не си на себе си?
Тя се поколеба, мислейки си за удоволствията на нощта, която се превърна в нейната нощ.
— Да кажем само, тази сутрин не се чувствам като специалист по разпространение и съхранение на информация.
— Аз също изобщо не съм си и помислял за дизелови двигатели и енергийни системи, откакто се събудих. Но това не е отговор на въпроса ми.
Вирджиния усети накъде бие и се опита да го отклони. Усмихна се съблазнително и се зае да си играе с къдравите косъмчета на гърдите му. Погледът й многозначително се спря на покритите със завивката стройни бедра.
— Мисля, че не е време за въпроси. Ти май имаш по-належащи проблеми.
Райърсън се усмихна лукаво.
— Бързо схващаш. Какво те кара да си мислиш, че сексът може да ме разсее?
Тя невинно ококори очи.
— Не знам как ми хрумна. Просто ей така. Няма ли да свърши работа?
Той за миг се замисли над думите й.
— Може би. Временно. Ако наистина се потрудиш.
Тя отметна завивката и застана на лакът.
— Аз умея да се трудя усилено — обеща тя. После го бутна и той послушно легна на гръб. В погледа му имаше очакване, в сребристосивите му очи — чувствено предизвикателство.
Вирджиния откликна на взора му с нова увереност, която беше придобила предишната нощ. Знаеше, че Райърсън с удоволствие ще реагира на докосването й и тази мисъл я изпълваше с наслада и сила, които само една жена познаваше.
Тя го докосна смело, интимно, плъзгайки пръсти надолу по гърдите му до бедрата му. Там откри, че твърдата му мъжественост е вече в очакване. Нежно го прегърна и Райърсън простена. После понечи да я хване. Тя се отскубна и смело наведе глава като изключително внимателно опита вкуса на плътта му, както той беше сторил предишната нощ.