Дъхът на Райърсън спря.
— О, Джини! Не знаеш какво правиш.
— Така ли? Какво правя тогава?
— Играеш си с огъня. — Той я премести до себе си, обвивайки нозете й около бедрата си. Тя застана на колене и го погледна отгоре. Тази стойка й доставяше удоволствие. Той й се усмихна. Усмивката му красноречиво разкриваше, че той знае как се чувства тя. После започна да я гали, достигайки всички тъмни, тайни местенца, които от допира му бързо ставаха топли и влажни. Тя изви назад шия и въздъхна. Докосванията му станаха по-напористи.
— Райърсън — тя се присегна и нежно обгърна с ръце лицето му.
— Още по-близо, скъпа. — С ръце прегърна бедрата й и я постави върху мъжествеността си. — Така. — Той внимателно започна да я изпълва. — Толкова е хубаво, дяволски хубаво. Мисля, че си създадена само за мен. Определено си единствена по рода си.
Стенанията му доставяха наслада на Вирджиния, докато той проникваше в топлината на нейното лоно. Те бяха изпълнени с желание. Тогава тя започна бавно да се движи. Усещаше, че пръстите му продължават да я възбуждат.
Вълнуващата кулминация настъпи бързо, връхлетя ги за няколко мимолетни секунди. Вирджиния блажено се отпусна върху гърдите му и доволно въздъхна. Нищо в живота й досега не беше толкова хубаво и приятно. Нищо не беше я карало да усети така силно своята женственост. За първи път й ставаше ясно, че тя наистина умее да задоволи един мъж и сама да се наслади от това.
В този миг реши, че би се зарадвала да останат с Райърсън приятели за цял живот.
Но Вирджиния нямаше възможност да се наслаждава на негата още дълго. Райърсън бързо се възстанови. Лекичко я шляпна по голото бедро и я положи на леглото. Стана на крака и прелестно се протегна.
— Да нападаме душа. Умирам от глад, а и закуската чака.
Вирджиния премигна.
— Винаги ли си толкова припрян сутрин?
Той повдигна вежди.
— Припрян ли? Не знам дали съм припрян, но определено изпитвам глад сутрин. Обикновено за храна, но тази сутрин за теб и за храна едновременно. Сега, след като съм те имал… — Той не довърши изречението многозначително.
— Сега, след като си ме имал, си готов за храната — замислено заключи Вирджиния. — Добре е да знам приоритетите ти в живота.
Райърсън се наведе над нея и я хвана в обятията си. Усмивката му бе чисто мъжка.
— Ей, ти си на първо място, нали? Спри да се оплакваш. Ако се държиш добре, може и да ти позволя да дойдеш с мен под душа.
Вирджиния затвори и отвори очи.
— Най-вълнуващото събитие в живота, сигурна съм.
Той се засмя и я взе в ръце.
— Сама прецени — рече той надуто и арогантно, докато я носеше към банята.
Вирджиния, която от детството си не беше изпитвала усещането да я носи мъж, се стъписа от позата, в която се намираше и се опита да спори.
Малко след това призна, че да си вземеш душ с Райърсън е определено вълнуващо.
Но лудорията рано сутринта не отклони въпросите на Райърсън. Тя беше наясно, че просто е спечелила малко време. След закуска той я отведе на плажа да се поразходят. Тя беше готова за неизбежното. Смяташе, че е справедливо истински близките приятели да знаят един за друг. Тя мислено се подготви.
— Бих искал да знам — умишлено рече Райърсън и я хвана за ръка, — какви мисли ти се въртяха снощи, докато толкова се стараеше да събереш кураж да легнеш с мен.
Вирджиния се намръщи.
— Не беше така. Не съвсем.
— Точно така си беше.
— Казах ти, бях малко неспокойна. Беше минало… много време и предполагам, че се почувствах някак странно.
— Има и още нещо, Джини. — Той замислено я погледна в очите. — Беше изплашена до смърт. След като взе важното решение, ти просто искаше да приключиш с всичко, колкото е възможно по-скоро. Какво според теб нямаше да се получи?
Тя загреба с босите си крака малко пясък и го подхвърли във въздуха. После се загледа в морето. Той имаше право да знае. В края на краищата тя се държа доста странно за жена на нейната възраст и с нейния опит.
— Малко ми е трудно да обясня.
— Аз ли съм причината? Да не би да се страхуваше, че няма да оправдая очакванията ти? — грубо попита той.
Джини беше шокирана.
— Нищо подобно.
— Кажи ми, Джини. Аз умея да изслушвам.
Тя се усмихна въпреки волята си.
— Да, така е. Ами, ако искаш да знаеш, страхувах се до смърт да легна с теб.
— Усетих — сухо рече той, — но защо?
— Ти ме смяташ за уверена, зряла жена, но в тази сфера от моя живот, аз никак не съм сигурна в себе си. Поне до миналата нощ не бях. — Тя извърна глава и го погледна, присви очи от утринното слънце. — Искам да знаеш колко щастлива ме направи снощи, Райърсън.