— Изтърпяла си двегодишна присъда в ада и си решила никога вече да не попадаш отново в капана на брака.
Вирджиния си пое дълбоко въздух. Райърсън беше първият човек, който разбираше какво е било положението всъщност.
— По странна ирония на съдбата, след като всичко свърши, баща ми довери, че самият той започнал да храни сериозни подозрения относно Джак, но не искал нищо да ми казва.
— О, горката Джини. Нищо чудно, че не си се изкушила да се омъжиш повторно. Тази връзка нищо не ти е донесла, освен чувството, че си се провалила като жена.
— Предполагам, че това обяснява всичко. Истински провал.
Райърсън замълча, обърна се и хвана лицето й с големите си ръце. Горещите им погледи се сляха.
— Вирджиния — Елизабет, как изобщо си могла да се съмняваш в себе си?
Тя се притисна към китките му.
— След смъртта на Джак реших никога вече да не се омъжвам. Бракът не ми носи нищо. За мен винаги ще е символ на капан. Имало е моменти, когато съм копняла за партньор и приятел.
— И никога за любовник?
— Страхувах се да поискам любовник — честно си призна тя. — Бях убедена, че никога не ще успея да задоволя даден мъж. Когато ти се появи на прага ми, разбрах, че можеш да ми бъдеш партньор и приятел, но не знаех какво ще правя, ако се опиташ да ми станеш любовник. Освен това, знаех, че рано или късно и това щеше да се случи.
— Но се опитваше да отложиш секса?
— Знаех, че не мога да отлагам безкрайно. Ти прояви голямо търпение, но усещах, че започваш да ставаш нетърпелив. Когато купи билетите, разбрах въпроса ти и знаех, че трябва да посрещна неизбежното. Опитвах си да си внуша, че ако се потрудя и ако очакванията ти не бяха твърде високи, просто щях да успея да приключа всичко, без да те отблъсна напълно.
Райърсън тръсна ядно глава.
— С тази нагласа, нищо чудно, че си се почувствала длъжна да гаврътнеш няколко „маргарити“, половин бутилка вино и една чаша бренди, преди да изпълниш задължението си. Какво идиотче си била — обичливо рече той. — Целта е да се наслаждаваш, а не да се превръщаш в нервак.
— Последното нещо, за което се безпокоях, беше собственото ми удовлетворение — призна Вирджиния. — Изобщо не се замислях над тези неща. Но изтръпвах при мисълта, че мога да ти се сторя много под задоволителното ниво. Не знаех как да се справя с това. Радвах се, че и ти си като мен, в голяма степен, че си ми приятел, че не очакваш фойерверки. Но бях така уплашена, че едва ли щях да съумея да запаля и най-слаба искрица.
Райърсън бавно се усмихна.
— Грешиш. Очаквах фойерверки. Всеки път, когато те целувах, усещах как лумва пламък. Беше ми пределно ясно, че когато настъпи моментът, ние с теб щяхме да предизвикаме експлозия.
Вирджиния се изчерви.
— Е, радвам се, че толкова много си ми вярвал, защото аз не си вярвах.
Той я привлече до себе си и нежно положи главата й на рамото си.
— Скъпа, когато най-после откри фойерверките, харесаха ли ти наистина?
Тя почувства мъжкото задоволство у него и се усмихна.
— Много добре знаеш, че ми хареса.
Той се засмя с плътен глас:
— С готовност ти отстъпвам част от почестите. Ти си най-сексуалното същество, което някога съм срещал в леглото и извън него. — Той я целуна продължително и я притисна към себе си. Смехът му се стопи и бе заменен от вълнение. — Джини, не мога да си спомня кога за последен път съм се чувствал толкова сигурен. Заедно ще се чувстваме толкова добре.
Вирджиния се отпусна в прегръдката му. Връзката им започна добре. Тя намери подходящия мъж. Нейният добър приятел се превърна в неин любовник.
Гривната със смарагди и диамант проблесна на слънчевата светлина.
Същия следобед Вирджиния посети бутика в курорта и откри една рокля, която й допадна. Сестра й тутакси щеше я одобри. Изобщо не приличаше на онези рокли, които обикновено заглеждаше Вирджиния, а и тя не беше съвсем сигурна какво я накара да си я купи. Беше ушита от лека, прозрачна, памучна материя с цвят на смарагд, по долния ръб бяха пришити волани, поръбени със златна панделка. Имаше разноцветен широк колан. Но най-интересното в роклята беше дълбокото деколте.
Беше доста по-смело изрязано, отколкото деколтето на жълтата копринена рокля, която носеше предната вечер. Всъщност, беше по-смело изрязано от всичко, което имаше в гардероба си до момента. Но чувството за приключение надделя и още преди да прецени внимателно Вирджиния купи роклята.