Същата вечер, когато излезе от спалнята, Райърсън вдигна поглед, изпълнен с очакване. Изражението му се промени едва ли не в комично, щом забеляза новото попълнение в гардероба на Вирджиния. Лицето му разкриваше разнообразие от усещания, като започнем от лек шок и стигнем до свирепа гримаса. Някъде по средата беше изражението, наподобяващо съблазън.
— Харесва ли ти? — Вирджиния се завъртя, за да покаже целия ефект. — Чудесна рокля за танци. А и гривната й подхожда идеално, не мислиш ли?
— Харесвам това, което е под нея — отвърна той сухо и се приближи да хване ръката й. — За Бога, тази вечер не трябва нито да се навеждаш, нито да изпускаш каквото и да било.
— Защо да ме е грижа за това?
— Защото ако се наложи да се наведеш, горната част на роклята ще падне.
Вирджиния се усмихна.
— Само така изглежда. Всъщност е закрепена доста добре.
Райърсън вдигна вежди скептично и бавно прокара пръст по линията на деколтето й. Когато Вирджиния доволно потрепери, той се усмихна.
— Моята работа е да познавам добрите сглобки, скъпа, и мога веднага да ти кажа, че тази рокля е толкова нестабилна, колкото и мост, направен от клечки за зъби. Спомни си какво ти казах за стойката ти.
— Ще го запомня — обеща тя престорено и изправи рамене. Докато излизаха през вратата, тя тайничко се усмихна.
Райърсън я погледна със загадъчна усмивка.
— Джини, фойерверките могат да са забавни. Но трябва да внимаваш, когато си играеш с тях.
— Защо?
— Защото може да изгориш пръстите си.
В погледа й заподскачаха игриви пламъчета.
— Ще внимавам много.
Във вечерния въздух се носеше уханието на цветя. Умиращото слънце оставяше топлината си в камъните по алеята, която криволичеше през градините и водеше до централната постройка в курорта. През тънките подметки на сандалите с висок ток Вирджиния усещаше топлината. Тя тъкмо щеше да каже нещо в тази връзка, когато точно пред тях на алеята от съседен апартамент се появи позната фигура. Беше с гръб към тях.
— Здравей, Бригман — с лекота поздрави Райърсън. Червенокосият се извърна, изглеждаше стреснат.
После се отпусна и им се усмихна пресилено. Погледът му отскочи до гривната върху ръката на Вирджиния и мълниеносно се върна към лицето на Райърсън.
— Добър вечер. На вечеря ли отивате?
— Мислехме първо да пийнем — отвърна Райърсън.
— Добра идея. Аз съм в същата посока. Нещо против, ако повървя с вас?
Райърсън се поколеба. Вирджиния знаеше, че се опитва да измисли основателна причина да откаже молбата. Очевидно нищо не му дойде на ум, защото накрая рязко кимна.
— Разбира се, защо не?
— Благодаря. Виждам, че се наслаждавате на печалбата си — добави той и отново погледна ръката на Вирджиния. Гладкият му глас на хазартен играч почти успя да прикрие вътрешното напрежение. — Признавам, че смарагдите и диамантите много допринасят за имиджа на жените. Райърсън, кога ще ми дадеш възможност да си върна гривната?
Инстинктивно Вирджиния скри бижуто от поглед като мушна ръка във воланите на роклята си, а Райърсън отвърна нещо не обвързващо. Тя хвърли поглед към Бригман.
— Редовно ли играете покер?
Бригман скромно вдигна рамене.
— Така се прехранвам.
Вирджиния беше изумена.
— Изкарвате си прехраната с карти?
Той леко се усмихна.
— Какво да кажа? Бива ме в тези неща и ми се ще да спечеля достатъчно, за да мога да живея в хотели като тези. — Той посочи с ръка курорта. — Животът е хубав. Никога не ти става скучно, само това ще кажа. Единственото нещо, което не мога да имам, е скуката. Има много места като Торалина с либерални закони за хазарта. Тук не се интересуват дали някой от гостите не си устройва собствена игра и прави собствени залози. Ще бъда честен, обикновено не губя. — Той погледна Райърсън. — Ти ме изненада снощи. Никога не бих казал, че си толкова добър.
— Не съм. Аз самият бях изненадан — хладно отвърна Райърсън. — Казах ти, че имам късмет.
Бригман пресметливо присви очи. Не изглеждаше убеден.
— Е, поканата ми си остава. Ако ти се иска да опиташ отново късмета си, само ме уведоми. Тази вечер очаквам да спечеля достатъчно на масата, за да мога да направя залози за една игра с теб. Бих искал да си върна гривната.
— Благодаря за предложението — каза Райърсън. — Ще си помисля.
— Помисли си. Ще ти кажа, че тази гривна е много специална за мен. Нали знаеш, стара семейна реликва. Наследство от баба ми. От години е моята щастлива звезда.
— Разбирам — Все още тонът на Райърсън не издаваше нищо.
Вирджиния се отпусна, когато Бригман пое към един отдалечен ъгъл на бара. Тя докосна гривната, за да се увери, че всичко е наред.