— Не го харесвам — рече тя, когато Райърсън намери самостоятелна маса. — Много е хлъзгав. Напомня ми Джак в известна степен. Нали няма да му позволиш да те въвлече в друга игра? И няма да залагаш гривната?
— Успокой се. Загубих интерес към покера. Снощи за първи път от години насам усетих, че играя истински, но нямам влечение вече. Нямам намерение да изгубя тази гривна на хазарт. Тя принадлежи и на мен, и на теб. Мисля, че започвам да гледам на нея като на някакъв символ.
— Символ на какво?
Райърсън я погледна сериозно.
— Не съм сигурен. Може би символ на онова, което двамата открихме в леглото миналата нощ. Смарагдите, диамантите и златото чудесно прилягат на страстта, не мислиш ли?
Погледът на Вирджиния сияеше от щастие. Тя се наведе да докосне ръката му.
— Мисля, че заедно изглеждат много красиви.
Вместо да отвърне на пламтящия й поглед, Райърсън внезапно се намръщи.
— Изправи си гърба, Джини. Гърдите ти ще се изсипят от роклята.
— Нямах никаква представа, че можеш да бъдеш толкова целомъдрен — отбеляза тя. И послушно се изправи.
— Жена, която купува обикновено бяло бельо като теб, няма основание да нарича, който и да е целомъдрен — отвърна той.
Вирджиния несигурно премигна и се замисли дали наистина бельото й му се струва ужасно обикновено. Тогава забеляза игривост в погледа му. Тя се отпусна.
— Е, ще си доволен да узнаеш, че съм научила урока си. — Райърсън, надникни дълбоко в деколтето на тази рокля. — Аз определено не съм с онзи сутиен „Сиърс“ днес.
— Виждам. — Той погледна заоблените й форми, които деколтето не можеше да скрие. — Връщам си думите назад за целомъдрието. Какво си облякла под роклята?
— Абсолютно нищо — игриво отговори тя. — Нали ти казах, че дрехата е красиво сглобена? — Тя постави лакти на масата, сключи ръце и подпря с тях брадичката си. В резултат на това се отвори деколтето. — Тази вечер се чувствам различно. А ти?
Той насочи поглед към нея. Когато видя сериозните й очи, вместо да отправи предизвикателната забележка, която се канеше да направи, рече:
— Знам какво имаш пред вид. И аз се чувствам различно.
— Може би е част от промяната.
— Каква промяна?
Тя вдигна рамене.
— Усещането, което и двамата имаме, че се намираме в различен свят. Мисля, че и двамата се чувстваме авантюристично настроени или нещо подобно.
— Или нещо подобно — сухо се съгласи той. — Внимавай като движиш раменете си по този начин.
— Няма ли да е странно, ако това всъщност е истинската ни същност? — продължи Вирджиния, отдадена на фантазии. — Може би сме родени да сме двойка екзотични авантюристи, които пътуват от остров на остров.
Устните на Райърсън се извиха в лека усмивка.
— А с какво се предполага, че ще живеем, докато пътуваме така екзотично?
Вирджиния се замисли.
— Не знам. Ти изглежда си много добър на покер. Очевидно човек може да се изхранва от този вид работа. Бригман оцелява като играе карти тук на острова.
Райърсън се изсмя.
— Не се и надявай. Аз съм честен играч на покер и това е. Снощи имах късмет и се възползвах. При нормални обстоятелства никога не бих рискувал да играя с професионалист като Бригман. Все още не знам какво ме накара да го направя. Но снощи бях под щастлива звезда. Имах късмет не само в играта. — Той замълча. — Едно нещо ще ти кажа, ако се налага да разчитаме на таланта ми за покер, няма да стигнем далеч. Връщам се при дизеловите двигатели.
Вирджиния предизвикателно флиртуваше с поглед.
— Храня много вяра в дарбите ти, Райърсън. Сигурна съм, че можеш да изкарваш прехраната си като играеш на карти, ако наистина се потрудиш.
— О, така ли? Какво ще стане, когато изгубя?
— Ще измисля подходяща награда за утеха — нежно обеща тя, като леко сви рамене и отново се наклони напред.
— Ако не се изправиш, в следващата минута в ръцете си ще държа две много подходящи награди за утеха.
Усмивката на Вирджиния засия още повече.
Райърсън изсумтя и си поръча уиски. Сервитьорката подскочи от ниския му тон.
По-късно през вечерта Райърсън си помисли, че е омагьосан. Това беше единственото обяснение. Имаше опит както в секса, така и приятелството, но никога не беше изпитвал вълшебството, което сега споделяше с Вирджиния. Имаше чувството, че се оплита в блестяща мрежа.
Вълшебството го променяше непредвидимо. Отключваше множество стари инстинкти в него. Например, не можеше да си спомни кога за последен път се беше чувствал така свойски. Предизвикателната кройка на роклята на Вирджиния беше все в мисълта му. Улови се, че често-често гледа с ярост другите мъже.