Райърсън се намръщи като погледна висящата материя, която сега разкриваше много повече подробности. Дори в сянката той виждаше ясно очертанията на зърната й. Тя се обърна и той с лекота разпозна съблазнителната линия на разкошните й задни части.
— Бога ми, няма да те преведа през фоайето. Ще минем през градината. — Той затегна панталоните си и посегна към ризата.
Хванати за ръце, те се затичаха по плажа и се промъкнаха през градината на хотела като двама влюбени, за върнали се от тайна среща.
— Мисля, че сме създадени за такива приключения — въодушевено отбеляза Вирджиния, докато Райърсън й правеше път през някакви буйни папрати. — Гледай колко ни бива да се промъкваме през шубраците.
— Радвам се, че се забавляваш — рече Райърсън с леко раздразнение. — Лично на мен не ми допада да се мотая наоколо. Ако тази вечер не беше облякла това нелепо подобие на рокля, нямаше да се окажем тук… Шшш… — Той внезапно млъкна.
— Какво, по дяволите? — Вирджиния едва не се спъна в него. Той я хвана и мълчаливо я задържа.
— Май не сме единствените, които бродят из храсталаците тази вечер. Пред нас има някаква двойка — прошепна Райърсън. В гласа му нямаше и помен от насмешка. — Мисля, че идват насам. Да ги оставим да минат, после ще влезем в стаята.
Вирджиния послушно застана до него, без да мърда. Усещаше как мокрият ефирен плат изстива върху тялото й. Буйните папрати и цъфтящите храсти ги прикриваха от погледа на двамата мъже, които пъргаво крачеха в шубрака. Значи, и други се мотаеха в градината. Запита се каква ли е причината, за да не вървят по каменната алея.
Вирджиния успя да зърне само главите на двама мъже, допрени една до друга, заети със сериозен разговор, но тя разпозна гласовете. На Хари Бригман и Дан Ферис. Гласът на Ферис разряза като нож нежната нощ.
— По дяволите, Бригман, достатъчно дълго се мотаем тук. Ти вече се позабавлява. Започвам да се изнервям. Справихме се добре. Време е да се махаме от този остров.
— Няма защо да бързаме. За хиляден път ти го казвам. Трябва да се установим някъде. Защо не тук на Торалина? Освен това, мястото става за добра реколта. Мнозина богати туристи просто си търсят една приятелска игра на покер.
— Има и други острови с казина. По дяволите, дори не ти е необходимо казино. Можеш да играеш навсякъде, стига само да си дискретен.
— Тук ми харесва — настоя Бригман. — Откакто съм пристигнал, не спирам да печеля.
— Но загуби онази нощ, когато игра с Райърсън. Колко точно загуби, Бригман?
— Не толкова, че да те заинтересува — намусено отвърна Бригман. — Само временно отстъпление. Онзи имаше късмет. Понякога се случва. Но той не е истински професионалист. Ще го убедя да изиграем още една игра и ще си върна парите, преди да си тръгне. А сега, ако ме извиниш, няколко човека ме чакат в казиното. Време е да се залавяш с твоята работа, нали?
Отговорът на Ферис заглъхна, тъй като двамата мъже се скриха в храстите.
— Добре — тихо рече Райърсън след няколко секунди.
— Ето я там алеята. Да тръгваме, но не вдигай шум.
— Толкова е вълнуващо — щастливо каза Вирджиния.
— Чудя се дали ние… о, не! — Тя безпомощно извика, опитвайки се да запази равновесие, когато влажната й рокля се закачи за един издаден клон. — Боже, новата ми рокля! Съсипана е.
Райърсън изсумтя една приглушена ругатня и се обърна да освободи скъсаната рокля. Докато се обръщаше, за да й помогне, той механично хвърли поглед в посоката, в която изчезнаха двамата мъже.
— По дяволите. До тук беше разходката ни из храсталаците.
— Защо? Какво има? — Вирджиния проследи погледа му и забеляза Дан Ферис, който сигурно беше стъпил на алеята секунди преди тях. Ферис се спря за миг и погледна назад през рамо, когато дочу стъписания й вик. Погледът му беше насочен директно към нея.
— О, Боже. Е, няма как. Пораженията не са кой знае какви. Не е като да съм гола. — Тя се усмихна и помаха с ръка към Ферис, който отривисто кимна и се скри зад един завой. Бригман вече беше изчезнал.
— Не е като да си гола. — Райърсън освободи плата. — Но е следващото най-хубаво нещо. Добре, че Ферис беше далеч, иначе щяха да му изтекат очите. Всеки мъж може да види едва ли не всичко под тази материя.
Вирджиния сбърчи вежди като разбра накъде гледаха очите на Райърсън.
— Само мъж с изключително силно нощно зрение би могъл да види всичко.
— Аз сигурно имам изключително силно нощно зрение.
— Или е това, или въображението ти е прекалено развинтено. Знаеш ли, не подозирах, че тези двамата се познават — отбеляза Вирджиния, когато Райърсън я избута от храстите.