Седмица след завръщането в Сиатъл Вирджиния се обличаше за вечеря с Райърсън и се погледна в огледалото. Усмихна се тайнствено и доволно. Беше се променила и промяната изглеждаше трайна, дори и да не можеше ясно да се определи. Тя надничаше от погледа й и Вирджиния знаеше, че Райърсън я забелязва. Но промяната беше и на друго място.
Роклята за тази вечер не беше толкова предизвикателна като онази, която Райърсън не одобри на Торалина. И въпреки това като стил беше определено по-авантюристична от всичко, което Вирджиния беше свикнала да купува, преди да посети Карибите. Вярно, че сутиенът и бикините все така си бяха ушити от функционална, обикновена, бяла, памучна тъкан, но нещата търпят промяна.
От огледалото я гледаше една доста по-уверена в сексуалността си жена. Беше по-дръзка, но освободена по дух. Жената, която гола беше плувала в морето край Торалина, спокойно си представяше как седи гола с Райърсън в гореща вана, например.
„Но това е само една подробност“, помисли си Вирджиния, докато закопчаваше гривната на ръката си. Важното беше, че разсъждава над тази идея.
Върху вътрешната страна на закопчалката се отрази светлина и Вирджиния се загледа отблизо в някакъв малък знак. Беше миниатюрен полумесец. Сигурно щеше да е интересно да се разбере дали бижутерите могат да го идентифицират.
Час по-късно, докато седеше срещу Райърсън в един уютен ресторант в стария квартал на Сиатъл, известен под името „Пайниър Скуеър“, тя реши да повдигне въпроса, който я занимаваше.
— Мислил ли си някога да си инсталираш гореща вана? — попита тя нехайно, докато дъвчеше хлебчета, които сервитьорът току-що беше поднесъл.
Райърсън вдигна поглед от хлебчето пред себе си. В погледа му проблесна изненада, която премина в подозрение.
— Гореща вана ли? Ами като отваряш дума, не, не съм мислил. Никога не ме е занимавала тази идея. Досега. — Той се замисли, погледът му се премести върху гривната на ръката й. — Може да се направи. В къщата ми на острова има идеално за целта място. Между другото, иска ми се да те заведа там съвсем скоро. Как се сети за горещата вана?
Вирджиния невинно вдигна рамене.
— Просто си спомних нощта, когато плувахме в морето и съвсем естествено мисълта ми се завъртя около горещата вана.
— Логично — с одобрение отбеляза Райърсън. Той разчупи хлебчето и отхапа с белите си зъби. — Знаеш ли, представям си как двамата седим в тази гореща вана.
Вирджиния се засмя престорено скромно.
— Наистина ли? Как ти въздейства картината?
— Разгорещява ме като в ада. Наистина ли искаш да довършим вечерята, или да отиваме направо в моето владение?
Вирджиния едва не се задави от смях.
— Райърсън, дори не сме започнали вечерята, а аз съм гладна.
Той въздъхна подигравателно, но със съжаление.
— Добре, добре, предполагам, че мога да започвам. Чудя се колко ли време е необходимо да се инсталира гореща вана. Аз мога да се заема с поставянето на помпата. Ще ми трябва само вана. Ако можех да се обадя на някого сутринта да ми я доставят на острова достатъчно бързо…
— Забрави, не се опитвай да инсталираш гореща вана този уикенд — през смях каза Вирджиния. — Трябва да ходим на партито на семейство Андерсън, спомняш ли си? Ти специално ме помоли да дойда с теб, за да те представя на хората.
Андерсенови бяха стари колеги на семейство Мидълбрук. Вирджиния подозираше, че една от причините за партито тази седмица, беше посрещането на новия собственик на „Енергийни Системи Мидълбрук“.
— Права си. Бизнесът преди удоволствията. По-късно ще се погрижа за горещата вана. Така или иначе, довечера умът ми ще е зает с други неща. — Сексуалната игрива нотка се стопи в погледа му, на негово място се появи нещо много по-сериозно. — Нали ще останеш да преспиш при мен?
— Донесох си някои необходими неща — тихо призна тя.
Райърсън се успокои.
— Надявам се, гимнастическият ти сак да не е пълен само със стари фланелки и мръсни маратонки. Джини, мисля, че е време да поговорим за това, че трябва да живеем заедно.
Виното в чашата на Вирджиния, която току-що беше вдигнала, се разплиска. Обзе я напрежение.
— Да живеем заедно? Ти и аз?
— Не става въпрос да си вземеш котка — измърмори той. — Разбира се, че имах пред вид теб и мен. Помисли си, Джини. Това е следващата логична стъпка в отношенията ни. Пътуването с ферибота бързо ще ни дотежи. И без това тази седмица нещата са достатъчно трудни. Може би и следващата седмица няма да е по-добро положението. Предстоят ми няколко късни срещи и една уговорка с потенциален клиент рано сутринта.