— Благодаря — тежко каза той, — имах нужда от това.
— На вашите услуги.
Вирджиния се отпусна на дивана и сложи виното си върху масата пред себе си. Наблюдаваше Райърсън, който внимателно постави още едно дърво на огъня и се изправи на крака. Много голям мъж, отново си помисли тя. Но излъчваше само стройна, мускулеста сила. В строгия му силует нямаше мекота. Огромен, но уютен и вдъхващ сигурност. Внезапно се замисли кое провокира тези думи в главата й. Като изключим баща й, тя рядко мислеше за мъжете като за хора, които създават уют или сигурност.
Райърсън се отправи към дивана, но се спря щом видя компактдиск плейъра на една маса. Постоя до колекцията от дискове, толкова, че да избере нещо на Моцарт, след което сложи диска в плейъра. Когато стаята се изпълни с кристалните звуци от концерта за пиано, Райърсън поклати глава със задоволство и се отпусна на срещуположния край на дивана. От теглото му се образува значителна извивка сред възглавниците.
— Да пием за спасението ми — въздъхна той и протегна напред нозе. Сетне отля малко уиски в огъня.
— От кого и от какво точно сте се спасили, господин Райърсън? — попита Вирджиния малко троснато.
— Уикенд на отявлена безпътица. — Той я погледна през мързеливо присвитите си очи. — Между другото, наричайте ме Райърсън. Всички приятели така ме наричат. Единствено мама ми вика на първо или второ име.
— Кои са те?
— Ангъс Седрик.
— Разбирам защо не ги използвате много-много. Но са си хубави имена. Малко старомодни, но стабилни и достолепни.
— И тъпи? — услужливо предложи той.
— Не, съвсем не — бързо отвърна тя, озадачена от тази мисъл. Леко изненадана, тя осъзна, че думата „тъпи“ беше последното нещо, което й дойде наум, щом погледна Райърсън.
— Благодаря — сухо отвърна той. — Държа на Райърсън. Значи вие сте Вирджиния — Елизабет?
— Точно така.
— Никак не приличате на сестра си.
— Така ми казват, откакто се е родила тя. — Вирджиния отпи от виното и се питаше как ли ще завърши всичко това. — Да смятам ли, че между вас двамата със сестра ми е имало някакво любовно недоразумение?
— Недоразумение? — Райърсън се замисли над думата за миг. — Не, не бих казал. По-скоро трайно разделяне на пътищата. Този уикенд със сестра ви бяхме планирали да избягаме. Но в последната минута се опомнихме и променихме решението си. И за двама ни е голямо облекчение.
Вирджиния измърмори:
— Великата романтична връзка приключи?
— Страхувам се, че да.
— Мама и татко няма да са доволни.
— Те не, но аз — да.
— Да, имам това усещане. — Изобщо не прилича на съкрушен, отчаян и отритнат любовник, помисли си тя. Но в следващия миг се замисли дали този мъж би изиграл тази роля за някоя жена изобщо.
— Нямам нищо против да ви кажа, че беше интимен разговор, Вирджиния — Елизабет. — Райърсън отпи още една глътка уиски и облегна глава на дивана. — Много интимен. Все още не мога да си обясня как можах да си позволя да стигна до пълен провал. Знаете ли, в началото дори си мислех за брак? Седмици наред се чудех как да се измъкна от тази каша, но сестра ви любезно беше се заела със ситуацията. Очевидно и тя притежава чувство за самосъхранение. За нещастие направи сцена, вместо просто да каже: „Не, благодаря“.
— Сестра ми обикновено действа с размах.
— И аз го разбрах. Този път остави бележка. Мисля, че е някъде тук. — Райърсън се пресегна и извади влажна, сгъната хартия от джоба на сакото си. — Ето, прочетете сама.
Вирджиния бързо прокара поглед през кратката бележка.
Райърсън, моля те, прости ми, но не мога да го направя. Всичко е една ужасна грешка. Необходимо ми е време насаме, за да размисля. Дойдох до заключението, че всичко между нас свърши. Съжалявам.
— Не виждам какъв е проблемът тук — отбеляза Вирджиния. — Очевидно Деби отказва поканата ви да прекарате заедно уикенда и вие сте щастлив, че го е направила. Къде тогава е проблемът?
— Родителите ви се тревожат къде се намира в момента и как се чувства. — Райърсън произнесе тези думи с подчертано отвращение. — Изглежда смятат, че е изпаднала в депресия и отчаяние.
— Деби ли? Малко вероятно.
— Съгласен съм. — Тъмните вежди на Райърсън леко се повдигнаха. — Според мен има нещо друго. Родителите ви бяха много щастливи, когато тя започна да излиза с мен. Сега, когато корабът на любовта потъна, те никак не са разочаровани.
— Е, това вече е нещо смислено. Обзалагам се, че са ви насърчили да я преследвате с надеждата, че може да се стигне до великото помирение.