Той не бързаше. Временно отстъпи.
— Джини, искам само да те помоля да си помислиш. Гарантирам ти, че няма да е същото като да си омъжена. Поне няма да има формално обвързване. По никакъв начин няма да си поставен в капан. Нещата ще станат постепенно. Ако искаш, ще те оставя сама да се убедиш стъпка по стъпка.
— Как? — подозрително попита тя.
— Не е задължително да се преместваш веднага — уговаряше я той. — Ще го направиш на етапи. Опитай се да прекараш част от следващата седмица тук в града с мен и така ще разберем как вървят нещата.
— Но нещата вървят толкова добре и сега — изплака тя. — Сега сме щастливи.
— Мислиш ли, че съжителството наистина ще развали отношенията ни? — Тиха нервност се прокрадна в гласа му. Беше толкова уверен, че може да се пребори със страховете й.
— Не знам — прошепна тя.
Той осъзна, че самата мисъл я плаши до смърт. Много повече, отколкото той си беше представял. По дяволите, а още дори не беше намекнал за брак. Досега си мислеше, че противопоставянето й срещу брака е дреболия, с която лесно ще се справи чрез малко доверие, страст и време.
Дългосрочният му план беше да й внуши идеята за брак бавно, като първо заживеят заедно, за да отстрани старите й страхове. Представяше си, че страстта, която пламтеше между тях, щеше да му послужи за целта. Времето щеше да свърши останалото. Сега не беше толкова сигурен. Страхът я сковаваше.
— Съпругът ти добре те е подредил — каза Райърсън, осъзнавайки безсилието на яда си. — Ако той не беше мъртъв, бих се изкушил да го погледна в очите и да му стисна ръка за изпроводяк.
Вирджиния се стъписа от яростта му.
— Райърсън, мислех, че си разбрал как приемам брака.
Той изгуби самообладание.
— За последен път ти казвам, аз не говоря за брак. Говоря за съжителство. — Внезапната тишина около тях му подсказа, че съседните маси ясно са чули думите му. Няколко погледа, изпълнени със задоволство, други с любопитство, трети с неодобрение, се насочиха към него. — По-късно ще довършим разговора, когато останем сами — процеди през зъби Райърсън.
Вирджиния се колебаеше, сякаш искаше да каже още нещо, но забелязала суровата решимост в погледа му, разумно замълча.
Завършиха вечерята мълчаливо. Райърсън се наруга, че развали вечерта. После реши, че трябва да започне отнякъде. След като се върнаха от Торалина му беше ясно, че ще бъде доволен само ако с Вирджиния заживееха под един покрив. Но и това не беше всичко. Цялата истина беше, че щеше да е доволен, едва когато Вирджиния се съгласеше на брак.
Смарагдовата гривна блесна на светлината на лампите, когато тя вдигна чашата си с вино. Райърсън погледна старинното бижу. Помисли си колко добре й стои. Привличаше погледите към грациозните й ръце и деликатни китки.
По дяволите, налагаше се да прикове Вирджиния към стената. Трябваше да намери начин да я убеди да се премести в дома му, в леглото му. Досега вече трябваше да е разбрала, че той е по-различен от мъртвия й съпруг. Трябваше да я научи да му се доверява.
Зелени пламъци тлееха в сърцевината на скъпоценните камъни — подканящи, обещаващи, омагьосващи. Той се взря в гривната.
— Нещо не е наред ли? — смутено попита Вирджиния щом забеляза накъде гледа Райърсън.
Той поклати глава и се намръщи, когато осъзна колко задълбочено е разглеждал гривната.
— Не, всичко е наред. Готова ли си да тръгваме?
Тя кимна.
— Готова съм.
— Тогава да се махаме оттук. — Той извади портфейла си и измъкна кредитна карта. — Време е да се прибираме у дома. — Той каза „у дома“ съвсем умишлено, за да изпита Вирджиния и за да разбере дали няма да настръхне в ответна реакция.
Но Вирджиния не каза нищо. Тя мълчаливо допи виното си, докато Райърсън се подписваше на сметката.
Вирджиния положи много усилия, за да забрави случилото се в ресторанта. По пътя към къщата на Райърсън тя се опита да внесе ободрителни, весели и безобидни теми в разговора.
Той не й обръщаше внимание и само от време на време, когато благоволяваше да се включи, лаконично отговаряше. Докато се движеха край старите тухлени сгради на „Пайниър Скуеър“, той мълчеше, тъмен като облак и потънал в мисли. Беше петък вечер и имаше тълпи от хора, дошли да се повеселят в малките театри, ресторанти и многобройни таверни с популярни джаз и рок банди.