Докато шофираше на север по Първо Авеню към високата сграда в неговото владение, Райърсън мълчеше. Не каза нищо и докато паркираше мерцедеса в гаража и придружаваше Вирджиния до асансьора.
Когато стигнаха етажа, той мушна ключа в ключалката, отвори вратата и се отмести встрани да направи път на Вирджиния към тъмния апартамент. Тя бързичко влезе и крадешком хвърли смутен поглед към лицето му.
— Райърсън — нежно рече тя, когато той затвори и заключи вратата след себе си, — мисля, че е по-добре да поговорим. Трябва да изясним нещата.
Той я погледна, докато събличаше сакото си.
— Вече говорихме достатъчно. Очевидно не говорим един и същ език. Най-добре е да се придържаме към езика, който и двамата разбираме. — Той разхлаби вратовръзката си.
Вирджиния отстъпи, не разбираше изражението в очите му. Обикновено четеше по този мъж като по книга. Това бе едно от нещата във връзката им, което й харесваше. Чувстваше, че го разбира. Но тази вечер не беше толкова сигурна.
— Не съм съгласна — рече тя с престорено спокойствие. Той беше свалил вратовръзката си и разкопчаваше ризата. — Това със съжителството явно се очертава като дискусионен проблем. Аз не разбрах, че си имал пред вид точно това. Тогава нещата се променят. Трябва да го обсъдим.
Той се приближи към нея, без да включва осветлението. Ризата му беше разкопчана. В сумрака на стаята грубоватите черти на лицето му изглеждаха изсечени. Очите му бяха измамни кладенци от слънчева светлина. Той протегна ръка към нея и сключи ръце около раменете й. Мълчаливо я привлече към себе си и впи устни в нейните. Една дълбока, силна целувка. Всяка мисъл за протест и разумна дискусия се изпари от съзнанието на Вирджиния.
— Може би си прав — прошепна тя замаяно в устните му, когато най-после той вдигна глава. — Може би това е езикът, който и двамата разбираме.
Тялото му беше твърдо и опнато до нейното. Тя усети пръстите му около раменете си.
— Не си въобразявай, че можеш да ме разсееш чрез секс всеки път, когато сме на ръба на спор около нашето бъдеще — дрезгаво я предупреди той.
Тя поклати припряно глава.
— Не съм го искала. Освен това, ти прекъсна разговора преди минута.
— Вярно. Просто си помислих, че трябва да те предупредя, че ще се върнем към него рано или късно.
— Но не веднага? — обнадеждена попита тя.
— Точно в този момент — рече той, — на преден план са други приоритети. — Той я вдигна на ръце и я понесе по коридора към спалнята.
Няколко часа по-късно Вирджиния се събуди, изгаряща от жажда и със силно главоболие. Първата й мисъл беше, че сигурно е прекалила с пиенето на вечерята. Полежа известно време, опитвайки се да разбере защо стаята й се струва непозната.
Стомахът й къркореше. При спомена за двете чаши вино, които беше изпила, направи гримаса. Главоболието и гаденето в никакъв случай не се дължаха на прекаляване с пиенето.
Тя неспокойно обърна глава на възглавницата, раздразнена, че нормалните очертания на спалнята й все още не си идваха на местата си. Може би сънуваше.
Беше й горещо. Вечерта не беше много топла. Вирджиния отметна чаршафа с одеялото. Трябваше да отвори прозорец.
Едва когато се опита да седне, тя започна да осъзнава, че нещо наистина не беше вред. Виеше й се свят. Едва не колабира, когато се изправи на крака. Тя усети килима върху пода и разбра, че не беше същия като в нейната спалня. После видя тежкия, тъмен силует в леглото.
Намираше се в спалнята на Райърсън.
Успокоена, че най-после разбра какво не е наред, Вирджиния наостри сетивата си и тръгна към прозореца. Чудеше се как спи Райърсън в такава горещина.
По средата на стаята стомахът й даде предупредителни сигнали. Тя се поколеба за миг и смени посоката. Тръгна към банята. Всичко по реда си. Гадеше й се зверски.
Гадене. Тя беше болна. В стаята не беше прекалено горещо, а нея я тресеше. Обзе я ужас. Не можеше да се разболява. Не и тук. Джак не обичаше, когато тя боледуваше. Вирджиния се заклатушка към банята и затвори вратата след себе си. Едва се добра до шкафа.
След няколко минути спазмите преминаха. Треперейки, тя се хвана за мивката, изплакна уста и се опита да проясни сетивата си, да размисли.
Трябваше да се махне от апартамента на Райърсън. Не можеше да му позволи да я вижда в такова състояние. Ако я видеше такава, той щеше да се отврати, също като Джак.
Това беше една от многобройните причини, които я спираха да поеме риска да живее с него, помисли си Вирджиния, докато се опитваше да се добере до вратата на банята. Това нелепо нейно заболяване щеше да развали всичко.