Вирджиния ведро отвърна:
— С изключение на това, че преди няколко минути ме нападна, защото се прибрах малко по-късно, изживяването е приятно.
Райърсън се начумери.
— Приятно изживяване. Така ли го определяш? Ти живееш с мен, Джини. Не е като да се регистрираш в мотел за няколко дни.
Усмивката й се изпари, щом разбра, че той все още беше раздразнен.
— Не съм казала, че е едно и също.
„Приятно изживяване“. Той мушна ръце в задните джобове на панталоните си и закрачи към прозореца.
— Що за определение.
Вирджиния усети тревога. Тази вечер Райърсън не беше в обичайното си предразполагащо настроение. Беше имал труден ден.
— Нямах намерение да те обиждам — побърза да уточни тя. — Просто исках да кажа, че нещата изглежда потръгнаха много добре. Знаеш, че в началото имах някои съмнения. Не бях сигурна, че ще мога успешно да съжителствам с някого отново. Свикнах да ценя своята независимост и собственото си пространство.
— Но сега, когато видя колко съм щедър по отношение на моето пространство във вградения гардероб и шкафчетата в банята, решаваш, че всичко ще се получи, нали? Какво сме ние двамата, според теб? Съквартиранти.
Тя се изправи на стола.
— Райърсън, разбирам, че си малко разстроен тази вечер, но няма защо да тръгваш на война с мен.
— Малко разстроен. Тя ми заявява, че съжителството й с мен е приятно изживяване, а после се чуди защо й повишавам тон.
Вирджиния се усмихна въпреки волята си.
— Да не би да повишаваш тон?
Той се извърна. В сребристосивите му очи нямаше хумор.
— Скоро, скъпа ми госпожо, ще откриеш, че не може да я караш и така, и иначе. Или ще се отдадеш на тази връзка, и тогава ще е без значение дали сме женени или живеем заедно, или ще се наложи да бягаш и да се справяш с живота си.
Тя помръкна. Ужасена се взря в него.
— Какво искаш да кажеш? Защо ще трябва да бягам?
— Ще трябва да бягаш, за да се спасиш от мен — рязко обясни той, — защото ще те следвам по петите. Рано или късно ще те хвана и когато това се случи, ти ще намериш кураж да се обвържеш. Тази работа със съквартирантите е до време.
Вирджиния пребледня.
— Не подозирах, че тази връзка те прави толкова нещастен. Мислех, че точно това искаш.
— Искаш ли цялата истина? Ще ти я кажа. Съгласен съм със сегашното ни съжителство, защото го приемам за стъпка към брака. Животът с теб е къде-къде по-добър, отколкото животът без теб. Не съм нещастен, Вирджиния — Елизабет, просто съм нетърпелив.
Ръцете й стиснаха облегалките на стола. Тя внимателно стана с усещането за неясен гняв.
— Не подозирах, че мислиш за брак. Мислех, че се разбираме. Веднъж вече опитах брак с човек, който не ме обичаше. Беше истински провал. Защо да опитвам втори път? — Без да дочака отговор тя се отправи към спалнята по коридора.
— Вирджиния.
Тя не спря, въпреки че го чу яростно да крачи след нея в коридора. Безмълвно събу обувките си и посегна към чифт дънки в гардероба.
— Да не си посмяла да ме сравняваш с онзи глупак, за който си се омъжила — изкрещя Райърсън от вратата.
— Не те сравнявам. — Тя въздъхна, докато сваляше чорапите си. — Вие сте толкова различни. Но ти не ме обичаш.
— Така ли? — изрева саркастично той. — Мислиш, че се впускам в цялата тази нелепица, за да си намеря съквартирантка?
Вирджиния вдигна глава изумено. В едната си ръка държеше чорапите, а в другата дънките.
— Райърсън, какво говориш?
— Обичам те — изрепчи се той. В тона му нямаше ни най-лек нюанс на влюбеност. — Чуваш ли ме, госпожо?
— Райърсън. — Тя изпусна чорапите и дънките и се спусна към него. — Толкова се радвам, защото и аз те обичам също. Повече от всичко на света. — Тя го обгърна с ръце през кръста и силно се притисна към него.
Райърсън също я прегърна.
— Повтори го — заповяда той.
— Обичам те. От няколко дни го знам.
— От колко време го знаеш?
Тя вдигна глава и видя сребристия отблясък в очите му.
— Може би от началото, но със сигурност от нощта, когато паднах в езерото на семейство Андерсън — призна тя с лека усмивка. — А ти? Кога за първи път осъзна, че може би се влюбваш?
— В нощта, когато ти се разболя. — Той й се усмихна. — Какви диви романтици сме, а?
— Мислех, че не вярваш в любовта.
— Бях глупак. Не вярвах, защото никога не бях я изпитвал. Но човек разбира, когато любовта го порази.
— О, Райърсън. — Вирджиния се облегна на него, разтвори устни в знак, че му се отдава. Тя винаги беше вярвала във възможността да се влюби. Просто не беше очаквала, че ще намери смелост в себе си отново да поеме риска. Сега, когато това се беше случило, тя бавно започваше да придобива удивителното усещане за свобода.