Вирджиния събу обувките си и пристъпи в плитчините. Гривната лежеше на една скала на инч под повърхността на водата.
— Цяла нощ е стояла тук и ни е чакала да се върнем и да я намерим, Райърсън! — възкликна тя тържествуващо. Нямаше как да не я види. Утринното слънце откриваше огъня в камъните и те блестяха в очите й като малки зелени и бели слънца. Тя посегна и взе в ръка гривната от водата.
Капчиците вода блестяха и искряха в шепата й. Тя се засмя на Райърсън:
— Отново е наша. Намерихме я. Тя ни принадлежи. Знам, че е така.
Райърсън клекна и се зае да разглежда смарагдовите, златните и диамантените нишки в дланта й. Той мълчеше, погледите им се срещнаха.
— Наша ли е? — тихо попита той. — Сега, когато сме сигурни, че Бригман, Ферис и Селдън са я откраднали?
Триумфът на Вирджиния отстъпи пред разочарованието, когато на преден план излязоха фактите. Тя погледна гривната и въздъхна:
— Прав си, разбира се. Не знам с какво ми въздейства. Откакто я спечели на онази игра на покер, имам странното усещане, че тази гривна наистина ни принадлежи. Сякаш е била предназначена само за нас. Оттогава нещата около нас така добре се развиват. Откакто притежаваме тази гривна, сме влюбени. Дори снощи ни помогна да се спасим. Няма да понеса да се откажа от нея.
— Знам как се чувстваш. — Райърсън се надигна и стъпи на пясъка. Изчака Вирджиния да излезе от водата. Тя се приближи до него и той загадъчно се усмихна. — Наистина ли мислиш, че нещата ще се променят, ако гривната отиде при законния си собственик? Аз те обичам, Джини. Нищо не може да промени това.
Вирджиния затвори очи за един кратък миг и тутакси я завладя усещане за ведрост. Гривната беше красива и тя винаги щеше да изпитва някакво чувство за собственост към нея, но любовта й към Райърсън беше много по-важна от каквото и да било там бижу.
Тя отвори очи и се усмихна.
— Обичам те, Райърсън. И както винаги, ти си абсолютно прав. Нищо не може да промени чувствата ми към теб.
— Тогава да се опитаме да намерим законния притежател с помощта на удостоверението за ценност, което открихме в кутийката.
Той протегна ръка и Вирджиния доверчиво пъхна пръсти между неговите. Гривната проблясваше в ръката й, докато тя вървеше към къщичката до Райърсън.
— Искам да чуя всички подробности — два дни по-късно заяви Деби Мидълбрук на обяд с Вирджиния и Райърсън. — Татко и мама ми разказаха по-голямата част от историята, но искам да я чуя от източника. Разкажете ми всичко, започнете с това как Бригман се е сдобил с гривната.
Вирджиния се усмихна лукаво, докато мажеше масло върху филийка хляб. Тя погледна Райърсън, който сериозно и съсредоточено изучаваше сьомгата пред себе си.
— Ти разкажи — рече Райърсън. — Аз съм гладен. — Той вдигна вилицата си.
— Ферис, Бригман и Селдън извършвали кражби от богатите туристи, които отсядали в отдалечените места на Карибите, като остров Торалина, например. Според полицаите, по принцип работели по този начин. Бригман бил професионален играч на покер, който обикновено набелязвал мъже за свои жертви и ги въвличал в поредица от игри с големи залози. Ферис развличал дамите, докато мъжете им играели карти. Селдън стоял настрана и вършел мръсната работа. Тримата внимавали да не ги виждат заедно, така че никой да не може да направи връзка между кражбите.
— Разбрах — въодушевено рече Деби.
— Но тримата мъже били бизнес партньори, а не приятели. Накрая, както казват, се получил срив между тях. Ферис и Селдън заподозрели Бригман в измама по някакъв начин, може би защото той отговарял за укриването на бижутата. Те не били сигурни, че той разпределя плячката по равно.
— Както се оказало, имали право да го подозират — намеси се Райърсън и налапа малко сьомга. — Бригман откраднал гривната по собствена инициатива. Не казал на партньорите си.
— Но Ферис и Селдън разкрили истината, когато се спречкали през последната нощ от престоя ни на Торалина. Скарали са се сериозно и Бригман бил убит. Ферис използвал ножа си. А в това е много добър. Всъщност, според полицията, той очевидно обича да го използва. — Вирджиния потръпна.
Райърсън продължи разказа:
— Преди да умре Бригман, обаче, признал на приятелчетата си, че изгубил гривната на покер с мен. След смъртта му Ферис дойде да търси гривната в стаята ни. Селдън не бил толкова дързък. Бил нервен заради убийството. Решил да се покрие.
— Но онази нощ в хотела Райърсън уплашил Ферис? — попита Деби. — Въпреки, че ножът е бил у него и очевидно не се е страхувал да го използва?
Райърсън се усмихна широко.