— За Бога, сър, не го правете! — гузно възкликна Джеймс.
— Хайде, хайде, Джеймс, нали трябва да се погрижим за гостите си?
Танцът беше финалният номер в първата част на програмата. Сред рой клюки и брътвежи зрителите се заизмъкваха към фоайето. Мнозина запалиха пури, а една-две дръзки дами приеха предложените им цигари. Любезен и словоохотлив, сър Джордж цъфтеше сред тълпата.
Втората част се състоеше от мелодрама в три действия, изпълнена от осмина актьори. Налегнат от умора, Джо от време на време задрямваше, загубил нишката на засукания сюжет. Все пак изпълнението бе възнаградено с щедри аплодисменти и хората вече се разшаваха за връхните си дрехи, когато на сцената се появи някакво момиче и вдигна ръка. Публиката мигом замлъкна и изпадна в благоговейно очакване. Беше облечена в дълга семпла рокля от бял сатен, гарнирана с червена роза на деколтето. Косата й, която свободно падаше върху раменете, на светлината на прожекторите блестеше като новоизсечено медно петаче с образа на Крал Джордж V.
Каква хубавица, неволно си помисли Джо. Погледна в листовката, за да разбере коя е, но след мелодрамата нямаше предвиден номер. Понечи да попита сър Джордж, ала в този момент момичето заговори.
— Дами и господа, трябва да направя едно съобщение от името на управителния съвет на театъра. — Гласът й, плътен, мелодичен и отчетлив, достигаше и до най-отдалечените ъгълчета на аудиторията. Свикнала е на публични изяви, помисли си Джо. Бавно и самоуверено младата дама обходи публиката с поглед, за да привлече вниманието на всички.
Хората запърхаха любопитно.
— Опасявам се, че се налага да съобщя една трагична вест. В театър „Гейъти“ са се представяли мнозина изтъкнати изпълнители. Всички с нетърпение очаквахме появата на великия Фьодор Корсовски, за когото бе уредено да се изяви на тукашна сцена четири вечери поред тази седмица. — Настъпи дълга пауза. — Дами и господа, трябва да знаете, че мосю Корсовски е бил застрелян този следобед на път към Симла. Загинал е на отсечката край Калка.
Следващите й думи се размиха в надигналата се глъчка, затова тя повторно вдигна ръка.
— В този момент сме безсилни да направим каквото и да било, но все пак бих желала в негова чест да изпълня един руски романс.
Отново се разнесе любопитен шепот, докато някакъв индиец със струнен инструмент зае позиция в нишата на оркестъра.
— По правило съпроводът трябва да е от балалайка, но и Чандра Лал ще свърши работа. — И тя кимна на индиеца, който й даде тон с едната струна. Щом постигнаха унисон, тя поде песента сред гробната тишина.
Макар и нешколуван, гласът й бе нежен и музикален. Джо отбираше достатъчно руски, за да схване, че изпълняваше жалейна песен, в която се говореше за скръбта от раздялата. Доколкото разбираше, беше изпята на перфектен руски. До известна степен романсът за сбогуване на момата с нейния избраник, изчезнал навеки зад могъщите руски планини, звучеше уместно в сърцето на Хималаите.
Трите куплета неусетно се изнизаха под акомпанимента на струните. Джо слушаше прехласнат. Коя ли беше тази млада жена, дотолкова завладяна от прочувствената песен, че сълзите се стичаха неудържимо по страните й?
Значи все пак някой бе очаквал Фьодор Корсовски. Някой в Симла оплакваше смъртта му.
Глава пета
След като и последният тон заглъхна, певицата се усмихна печално и мигом напусна сцената. Очевидно и най-плахото ръкопляскане би било неуместно в случая и Джо забеляза как трогнатите зрители останаха цяла минута на местата си със сведени очи.
— За бога, Джордж — подшушна Джо нетърпеливо, — ама коя е тази млада дама? Искам да се запозная с нея!
Джордж завъртя очи.
— Не мисля, че дори Джеймс би могъл да го уреди. Опасявам се, че ще трябва да се наредиш на опашката. Няма смисъл да се опитваш да пробиеш зад кулисите след изпълнението на мисис Шарп. Знам го от собствен опит. Изобщо не можеш да припариш от купищата букети и стълпотворението от донжуановци, които копнеят да паднат в нозете й.
— Мисис Шарп, значи?
— Съпругата на Реджиналд Шарп. И двамата са в борда на Дружеството на театралните любители. И той е още една пречка, тъй като има навика да дебне като някой цербер зад кулисите.
— Виж, Джордж, интересът ми е изцяло от професионално естество — категорично заяви Джо. — Искам да разбера доколко е познавала Фьодор Корсовски и защо е тъй покъртена от смъртта му.
— Хайде, де! Недей да се поддаваш на романтичните си фантазии. Нали видя, че всичко живо лееше сълзи, включително ние двамата с теб? Но разбирам накъде биеш. Джеймс! Гостът ни има едно желание. Помогни ни да се доберем до гримьорната на мисис Шарп, ако обичаш.