Както парата се разпръсва при нахлулия вятър, тъй и тълпата се раздели и отстъпи пред величествената поява на сър Джордж. Джо го следваше из коридорите, покрай множество сбутани стаички зад театъра — характерното задкулисно пространство за повечето провинциални театри — където актьори и певци приглушено си вземаха довиждане и хлопваха врати. Някакъв висок, слабоват мъж в официален костюм ги пресрещна с въпросителна усмивка.
— Реджи! — сърдечно възкликна сър Джордж. — Страхотна програма, не ще и дума! Искам да те запозная с един човек — Джо Сандиландс, който ще ми гостува няколко седмици. Джо работи в Скотланд Ярд. Сякаш Господ ни го праща в такъв момент. Ще имаш ли нещо против да го представиш на съпругата си? Мисля, че се налага да й зададе два-три въпроса.
Реджиналд Шарп измери Джо със смесица от раздразнение, неприязън и подозрение, които обаче мигом се разсеяха под властния поглед и вирнатия аристократичен нос на сър Джордж.
— Разбира се, сър Джордж — отвърна той с възкисела усмивка. — Драго ми е да се запознаем, Сандиландс. Само че вижте, жена ми е доста изморена, тъй че ако може да ограничите събеседването си, тъй да се каже, в рамките на няколко минути. Нали разбирате?
Джо изобщо не разбра, но все пак измърмори учтиво в отговор. Реджиналд Шарп почука на вратата и подвикна:
— Скъпа, имаш посетител. От самия Скотланд Ярд! Ще го приемеш ли?
След миг вратата се отвори със замах. Тя не бе имала време да се преоблече или да изтрие грима си, но все пак бе избърсала сълзите. Посрещна ги усмихнато и шеговито рече:
— Скотланд Ярд ли? Мили боже! Нима тазвечерното ми изпълнение бе тъй престъпно бездарно? И кой от двама ви е пратен да ме арестува? Със сигурност не сте вие, сър Джордж. Много се радвам отново да ви видя.
На този етап се намеси Шарп, който навъсено представи госта.
— Скъпа, позволи ми да те запозная с мистър Сандиландс, който е отседнал при губернатора. Мистър Сандиландс, това е съпругата ми Алис Кониърс-Шарп.
В много добро настроение, без следа от споменатата умора, Алис Кониърс-Шарп взе нещата в свои ръце, като любезно разкара сър Джордж, Джеймс и съпруга си и остана насаме с Джо, който за пръв път в живота си изгуби дар слово в присъствието на младата дама.
— Мистър Сандиландс? Моля, настанете се удобно и ми кажете за какво искате да говорите с мен. Нещо ми подсказва, че не сте дошли зад кулисите, за да ми правите комплимент за ужасното ми пеене.
— Ами всъщност точно затова дойдох — заяви Джо. — Останах трогнат от любовната балада, която изпълнихте. Както и всички останали зрители. Но аз специално съм особено пристрастен, тъй като Фьодор Корсовски загина пред очите ми.
Алис кимна и той разбра, че новината за ролята му в инцидента вече се бе разчула. Тя се приведе напред и доскорошната усмивка бе заменена от израз на дълбока загриженост.
— Какъв ужас сте преживели! Направо ме побиват тръпки, като си помисля, че докато са гърмели по вас, докато Корсовски е умирал, аз репетирах негърския танц със „Звънчетата“. — Джо забеляза, че единствено тя сложи него и Корсовски под един знаменател като участник, макар и останал невредим, в потресаващата случка. И това го предразположи да разкрие душата си.
— Наистина останах като попарен, мисис Шарп. Познавах Корсовски едва от няколко часа, но те бяха достатъчни, за да се сприятелим. Дойдох да прекарам отпуската си в Симла, но с позволението на сър Джордж — по-скоро по негова молба — ще се постарая да разкрия извършителя. А съдейки по реакцията ви на сцената тази вечер, се запитах дали пък не сте познавали Корсовски лично? Пяхте толкова сърцераздирателно, при това на перфектен руски, според скромната ми преценка…
Алис кимна, дръпна една завеска под тоалетката си и извади две чаши. След това измъкна бутилка малцово уиски и безмълвно наля порядъчно количество и на двамата. Подаде едното питие на Джо, а другото вдигна за тост, при което той забеляза, че огромните й теменужено сини очи все още блестяха от сълзите. Отпи от уискито си, преди да му отговори.
— Въпросът ви никак не ме изненадва, мистър Сандиландс. И аз имам набито око за хората. От пръв поглед разбирам дали някой ми е симпатичен или дали вдъхва респект и доверие. И вие сте много наблюдателен. Тази песен винаги ме просълзява. Навява ми скъпи спомени. Научих я от първия си учител по пеене — бях образована по старовремската система — който бе млад руски емигрант, побягнал от революцията. Нямаше пукнат грош, беше син на някакъв грузински граф. — Тя се позасмя. — Не че е кой знае какво — по моему всички грузинци все се правят на някакви величия, при това без пукнат грош. Спестяваше, за да отпътува за Америка. Първият истински мъж, когото срещнах. Тогава бях на влюбчивата възраст петнайсет години. И наистина се влюбих в него, а той замина за Америка. Така свърши всичко. Остана ми само тази балада, от която все ме избива на плач.