Докато разказваше тази история, тя гледаше вперено Джо, който накрая отклони погледа си.
— Значи учителят по пеене? — колебливо рече Джо. — Да не би случайно да се е казвал Фьодор Корсовски?
Тя отново се засмя и поклати глава.
— Не, учителят ми беше тенор. Но не бих имала нищо против да се запозная и с Фьодор Корсовски. Може би той… Е, знам, че звучи нагло от устата на една омъжена дама, но все пак може да е подочул нещичко за моя тенор, може би щеше да ми донесе новини. Самият Корсовски е обиколил доста свят и доколкото знам, е живял известно време в Америка. Мистър Сандиландс… — отново я обхвана предишното вълнение, — аз очаквах с голямо нетърпение да се запозная с него. Останах поразена, че гласът на този велик талант е замлъкнал навеки. Ще сторя всичко по силите си, за да ви помогна да заловите убиеца му.
— А също и убиеца на брат ви — подхвърли Джо. — Мисис Шарп, простете, че слагам пръст в прясната ви рана, но имаме основание да подозираме, че двете убийства са дело на един и същи човек. Чакали са ги в засада на едно и също място и са били застреляни с куршуми еднакъв калибър. Хрумва ли ви някаква връзка, колкото и да е абсурдна, между брат ви Лайънъл и Корсовски?
Тя се извърна към огледалото и разсеяно потърка дългия белег, който обрамчваше дясната страна на лицето й.
— Много мислих за това. Нямам готов отговор. Какво би могло да ги свързва, освен факта, че са се движили по един и същи път? Имайте предвид, мистър Сандиландс, че дори в тази част на Индия се навъртат бандити. Преди три години препречиха пътя на железницата с огромен камък, търкулнат върху релсите. Петима главорези прекосиха вагоните, стреляха по пътниците и задигаха ценностите им. Картър ги излови и оттогава не е имало проблеми, но кой знае? Може пак да се опитат, този път по шосето за тонги.
И понеже той замълча, тя поклати глава в знак на съгласие със скептицизма му.
— Не, едва ли се е касаело за обир. За всички е ясно, че не са се опитали да им вземат парите. Е, според моята теория може би става въпрос за политически убийства. Сигурно сте чули за Амритсар?
Джо кимна. Преди три години в град Амритсар британските войски бяха избили повече от триста индийци, излезли на мирна демонстрация. Случаят намери бурен отзвук както на местна почва, тъй и в цяла Великобритания.
— Амритсар е на две крачки от тук. Някой може би се опитва да отмъсти на британците. Русокосият ми брат имаше типично английска осанка, а и Корсовски донякъде приличаше на англичанин. А пък миналия месец… — поде тя колебливо, тъй като не знаеше доколко Джо бе в течение на събитията — миналия месец осъдиха Махатма Ганди на шест години затвор. Според мнозина по скалъпено обвинение. В Симла той има много привърженици, мистър Сандиландс, за които той е от ранга на краля, на лейди и лорд Рединг. Присъдата може да провокира и индийци, и британци да изразят несъгласието си по доста категоричен начин.
— Но Ганди се ужасява от насилието и го заклеймява, не е ли тъй? — възрази Джо.
— Той самият — да, но едва ли е в състояние да контролира действията на поддръжниците си. А доста хора в Индия се мъчат всячески да стъжнят живота на британците. Дори сред тия гористи хълмове може би дреме вулкан от подривна дейност. Лятно време населението на Симла достига четиридесет хиляди души. И знаете ли колко от тях са европейци?
Джо кимна отрицателно.
— Четири хиляди. Такова е съотношението в цяла Индия. Милиони индийци дори не са виждали бял човек през живота си. Присъствието ни едва бръсва повърхността на континента, като жужаща муха, която може да бъде отпъдена с един замах на местните хора.
Сега остава да подхване темата за Индийското въстание, мислено си рече Джо, а на глас заяви:
— Ще имам това предвид, мисис Шарп. Но засега ще се въздържа от каквито и да било изводи, докато не излязат резултатите от лабораторните изследвания на уликите, макар и оскъдни, на които се натъкнахме при огледа на местопрестъплението. Ще обсъдим това утре с Картър.