— Предполагам, че ще искате отново да ме разпитате? — с готовност попита тя.
Джо остана крайно изненадан от кокетния нюанс на тона й. За пръв път някой от свидетелите се натягаше за повторен разпит.
Тя се засмя за пореден път, явно отгатнала мислите му.
— Сигурна съм, че ще трябва да ме попитате дали не съм отговорна за смъртта на брат си… къде съм била по време на убийството му… какво съм спечелила от кончината му и прочее. Когато изкопчите всичко от Картър, защо не ми дойдете на гости в офиса, който е на една крачка от Главната?
— Офиса ви?
— Ами да, аз съм работеща жена, мистър Сандиландс. Бачкам много здраво. Директор съм на голяма — всъщност огромна — международна компания. Седалището й е в Бомбай, но лятно време предпочитам да я ръководя от Симла. Тъй като вече разполагаме с телефон и телеграф, няма никакви проблеми. За бога! Цяла Индия се управлява оттук седем месеца в годината, та какво остава за някаква си фирма! Вземете рикша и елате — всеки ще ви каже пътя.
При тези думи с ослепителна усмивка и недвусмислен жест тя ненатрапчиво, ала категорично даде знак, че визитата е приключила.
Крайно объркан, Джо се върна в залата, все още пълна с хора, които не бързаха да се разотидат. Сър Джордж, в компанията на Джеймс, продължаваше да играе ролята на любезно величие. Нейде над хорските глави Джо зърна Картър, който дискретно бдеше, и се отправи към него.
— Е? — рекоха двамата в един глас.
— Има едно-две нещица, които ми се ще да обсъдим — каза Джо. — Кога може да стане това?
— И аз имах това наум. Защо не се срещнем утре? Ще поумуваме над уликите. И за да скъсим дистанцията, защо не дойдеш у нас за обяд? Искам да те запозная с жена си.
— Ще ми е драго да се запознаем. Дадено тогава.
— Просто се метни на някоя рикша — всички знаят къде живея.
— Тъкмо щях да кажа — поде сър Джордж, когато се качиха отново в каретата, — че май е време да си стъкмите едно събранийце с Картър, но както подочух, май вече сте го уредили, а?
Щом се озоваха отново в резиденцията на сър Джордж, стана ясно, че двамата с Джо имат известни разногласия по въпроса как да уплътнят остатъка от вечерта. Експанзивен и гостоприемен, домакинът смяташе, че няма нищо лошо да обсъдят изминалия ден в компанията на бутилка портвайн. Джо, който едва се държеше на крака от умора, не знаеше дали ще има сили дори да се добере до постелята си, и му костваше доста да убеди сър Джордж в това. Накрая все пак му позволиха да се оттегли в прословутото бунгало за гости.
— Беше много дълъг ден — промърмори той извинително. Наистина му бе трудно да повярва, че пътуването и смъртта на Корсовски се бяха случили в рамките на един ден. Но пък луксозното бунгало предлагаше всякакви удобства, за които човек можеше да мечтае. Багажът му бе разопакован, а леглото бе готово за сън, с предвидливо метнат юрган предвид тукашния хладен климат. Имаше даже електрическа лампа. Джо се стовари в кревата и потъна в неспокоен сън. Неведнъж го спохождаха кошмарите на двата изстрела, от които се сепваше и скачаше сънено, сякаш все още се намираше на местопрестъплението. Мяркаше му се и лицето на Алис Кониърс-Шарп, която го фиксираше със сините си очи и надвесена над него, шептеше: „Намери го! Трябва да го намериш!“ После пък отнякъде се пръкна Картър и двамата се закатериха по някакво стръмно било, от което някакви скали с гръм се строполиха в пропастта. „Намери го!“, прошепна и Картър.
На два пъти ставаше от леглото и отиваше до прозореца, за да погледа огряната от луната Симла, простряла се в южна посока. Тишината бе нарушавана единствено от далечен кучешки лай и от по-близък конски тропот. От градината на сър Джордж се носеше ухание на жасмин и момина сълза. Пресуши гарафата с ледена вода, която много му се услади, и се строполи обратно в постелята, благодарен за липсата на комари.
Кошмарната нощ обаче бе компенсирана от великолепната закуска, приготвена от готвача на сър Джордж: купа овесена каша, препечен хляб, четири къса бекон и две пържени яйца, както и неизбежния мармалад „Купър’с Оксфърд“. Всичко това бе сервирано с огромна кана кафе, достатъчно за дневната дажба на цял полк. Насърчен от вкусната храна и благодарен за чистия кат дрехи, които му бяха приготвили, Джо се канеше да предприеме изследователско пътешествие из Симла, когато зърна бележка с почерка на сър Джордж.
„В свободната стая са оставили багажа ти и този на Корсовски. От полицията ми върнаха колата, в която намерих нещата ви. Навярно ще искаш да прегледаш вещите му. Картър ги видя набързо. Праща ти ключовете от куфара, за да си кажеш и ти мнението. Предполагам, че според правилата багажът трябва да бъде върнат на близките на К. (които и да са те), но засега е на наше разположение. Ела да ме видиш, когато имаш възможност. Сутринта и в ранния следобед ще отсъствам. Вечеря?“