Джо остана много впечатлен. Една от точките в мисления му списък бе да издири багажа на Корсовски и както винаги, сър Джордж беше с едни гърди напред. Погледна часовника си. Девет часът. Кога ли започваше работният ден в Симла?
Двата големи куфара бяха луксозни, отбеляза Джо, с етикети от Париж. Повечето дрехи бяха френско производство, с изключение на фрака с етикет от Ню Йорк. Ризите бяха купени в Лондон, а обущата ръчна изработка изглеждаха почти нови. Сред тоалетните му принадлежности имаше и одеколон от магазина „Сейнт Джеймс“ на Дюк Стрийт. Комплектът носни кърпи от луксозен лен бяха от галантерия в Милано, а в една черна метална кутия се мъдреха самобръсначка и комплект ножчета, маркирани с образа на Карл С. Жилет, който претендираше за патента над тях. Типичен багаж на често пътуващ човек. Само че вещите бяха някак анонимни и не даваха кой знае каква представа за собственика им.
Джо ги изваждаше внимателно и грижливо ги подреждаше на пода. На дъното на първия куфар имаше няколко книги и един разгърнат вестник. Джо разлисти книгите и ги изтръска, да не би сред страниците да има нещо пъхнато. Ала трите книжки — „Война и мир“ на руски, „Тримата мускетари“ на френски и английската „Приказки от хълмовете“, не криеха никакви тайни. Джо прилежно се вгледа и във вестника. Беше френски ежедневник, „Льо Мате“, брой от 1919 година. По всяка вероятност служеше само за покриване на дъното на куфара.
В полето на френски беше написано: „Фьодор — както ти обещах. Безкрайно съжалявам.“ Следваха инициали, засукани като някой фамилен герб. Г.М.? Джо се размисли за пътуването с бъбривия мосю Корсовски. Май бе споменал и импресариото си… някой си Грегъри… Монтфийо, като че ли. За какво ли съжаляваше мосю Г.М.? Погледна заглавията. Френският министър на финансите оповестил строги мерки за ограничаване на инфлацията. Жестоките студове съсипали лозята в долината на Рона. Бебе оцелява като по чудо: шестмесечният Жул Мартен, кръгъл сирак, се намирал отново в прегръдките на баба си.
Като се пребори с изкушението да се задълбочи в новините отпреди три години, Джо отгърна на вътрешната страница, където знаеше, че се намира рубриката „Дневник на изкуството“. Да, ето — статия за Корсовски. Прочете я набързо. След феноменалния успех в Ню Йорк и Ню Орлиънс певецът щеше да се върне в Европа, където се предвиждало да участва в програмата за повторното отваряне на Ковънт Гардън през есента. А като специален жест към френската публика, която първа бе признала таланта му, щял да изнесе три рецитала в античните театри на Прованс.
Дали затова му се извиняваше агентът? Защото го бе затрупал с ангажименти? Джо постави обратно вестника и продължи с огледа.
Като се вгледа отблизо в куфарите, забеляза, че в тапицерията на втория имаше тънка преградка. Пъхна ръка и извади кожен комплект с принадлежности за писане. Беше надписан на руски и украсен с герб. Единствено този старовремски луксозен калъф изглеждаше поизносен. Наистина бе доста захабен. На малка верижка висеше ключе, с което отвори писарският комплект, отнесе го до прозореца и захвана да преглежда съдържанието му.
Имаше няколко скорошни писма, все още в пликовете си. Също и семейна фотография — някакъв брадат мъж, усмихната жена с широкопола слънчева капела и момченце в моряшко костюмче, което, с известно въображение, можеше да мине за малкия Фьодор. Имаше и групова снимка, дело на професионален фотограф, заснел екипа на оперна постановка. „Риголето“, реши Джо, след като огледа костюмите. А на другата семейна снимка, освен Корсовски се виждаше и по-малко момченце, плюс друго бебе в ръцете на майка му.
Джо заизважда писмата едно по едно от пликовете им. Почти всички бяха от агента му, написани небрежно на смесица от руски и френски и подписани с характерното „Г.М.“. Но имаше и едно писмо с марка от Симла. На хартия с логото на театър „Гейъти“ бе написано официално и безлично потвърждение на ангажимента за рецитала му. Отнасяше се до условията, обсъждани в предходната кореспонденция, и учтиво споменаваше колко нетърпеливо очаквали посещението му, което било голяма чест за града. Накрая пишеше: „Най-добре е да пътувате с влака от Калка и след това да вземете тонга. Теснолинейката не е за препоръчване, тъй като в този сезон е ужасно претъпкана. С уважение…“. Следваше неразгадаем подпис.