Рагтайм в Симла

Какво беше казал Корсовски? „Инструктираха ме да взема тонга.“ Ето това е инструкцията. Която го е повела към смъртта му.

Кой, по дяволите, е подписал това, запита се Джо?

Овехтялата програма с лекета от вино изглеждаше тъй невзрачна, че Джо щеше да я подмине с лека ръка и да я пъхне обратно в кожения калъф. Но професионалният навик се оказа по-силен и той я разгледа внимателно. Представление на „Севилският бръснар“ от Росини, в операта на Ница през март 1914 година. Джо се почуди защо ли пък Корсовски си е дал труда да разнася цели осем години тая опърпана листовка, една от многото с неговото име в главната роля. Разгърна я. Както и очакваше, срещу ролята на Фигаро бе написано „Корсовски“. Ролята на Росина бе поверена на неизвестна по онова време певица, която обаче понастоящем се радваше на бляскава кариера както в Лондон, тъй и в чужбина. Ала не печатният текст привлече вниманието му, а написаното на ръка посвещение в горното поле. С разлат момичешки почерк бе изписан цитат от операта. Първите шест строфи на прочутата ария на Росина „Уна воче поко фа“ бяха преписани на италиански, с една малка поправчица. Джо преведе:

„Гласът, що чух преди малко, сърцето ми клето рани. Сърцето ми мигом прониза тоз Линдоро, що прати стрела на Амур! Ах, тоз момък мой ще да бъде, кълна се, Линдоро ще покоря!“

„Линдоро“ бе зачеркнат и на негово място бе написано „Феодоро“.

„Феодоро ще покоря“, замисли се Джо заинтригуван. Отпусна се върху петите си и започна да разсъждава. Анонимно послание. Хм, чудна работа! Практиката му показваше, че девойките подписваха подобни писания поне с инициали. Или с прякор. Младежката свежест на едрия почерк не се връзваше с подобна проява на дискретност. Какво ли се криеше зад това? Някоя потайна авантюра? Много вероятно. Явно означаваше много за човек, който е кътал брошурката в продължение на осем години. Коя ли е била дамата? Щом преди осем години е била млада девойка, значи сега е на около двайсет и девет — трийсет години. Самият Корсовски бе някъде около четиридесетте. Може би точните данни бяха в паспорта, който Картър сто на сто бе прибрал при огледа на трупа.

Осъзнал, че случаят явно щеше да се окаже доста по-заплетен, Джо се изправи и прибра програмата, снимките и писмото от „Гейъти“ в кожения калъф, който пъхна в джоба на спортния си костюм. Реши да намине първо към театъра, но беше по-добре да не се набива на очи, затова отказа да пътува с рикшата на губернатора и се отправи пешком към града.

Спря пред „Гейъти“ и мислено отбеляза как на дневна светлина всички театри изглеждаха някак опърпани и долнопробни. Плакатите за гостуването на Корсовски бяха смъкнати. Неколцина индийски чистачи мъкнеха варелите с отпадъчна хартия, а други метяха тротоарите от цигарени и пурени угарки. В тази атмосфера на махмурлук вратата зееше отворена към оскъдно осветения интериор. Тъй като нямаше нито звънец, нито чукче, Джо се вмъкна и подвикна:

— Ехо, има ли някой тук?

От гишето за билети изникна някакъв мъж по риза и нетърпеливо се приближи. Джо разпозна Реджи Шарп.

— Добрутро! — поздрави го дружески.

Реджи Шарп ги измери от глава до пети.

— Моля? — После се усети. — О, това сте вие… ъъ… Сандерсън? Мога ли да ви помогна?

— Да — отвърна Джо. — По всяка вероятност можете. Запознахме се снощи. Аз съм капитан Джоузеф Сандиландс от Скотланд Ярд…

Реджи Шарп го изгледа с отявлена неприязън.

— Не мога да ви отделя много време — заяви той. — Тъй че бъдете кратък. За какво става въпрос?

— Ами — отвърна Джо също тъй надменно — въпросът е поверителен, затова не смятам, че това фоайе и компанията на половин дузина метачи са подходящ мизансцен за разговора ни.

— Да влезем вътре — неохотно предложи Реджи Шарп и намусено отвори вратата на стаичката за билети. Погледна демонстративно часовника си и се настани на единствения стол, като посочи на Джо малка табуретка.

— Е, каква е тая работа?

— Може би знаете… — поде Джо.

— Почакайте — пресече го събеседникът му. — Нека да ви спестя част от приказките, като ви кажа какво знам. Знам, че сте полицай, макар че хабер си нямам какво дирите в Симла! Доколкото схващам, сте под крилото на сър Джордж, макар че не ми е ясно по каква линия, и сте се сдушили с Картър да разследвате убийството на оня нещастник Корсовски. Ама все още не проумявам защо си мислите, че мога да ви кажа нещо по въпроса?