— Ще ви помогна да се сетите. Корсовски не се е запътил за Симла просто на екскурзийка. Посещението му е било предварително уговорено. Сигурно театърът е поддържал кореспонденция с него или с агента му. По отношение на смъртта му има две версии — първата е, че е стреляно напосоки, без каквато и да било връзка с убийството на Кониърс, а според втората му е била устроена засада от някой, който е бил добре запознат с графика му. В този смисъл ми е нужна информация, която, поне отчасти, може да получа от архивите на театъра. Какво ще кажете?
Шарп ядно посегна към тънка папчица с документи.
— Ето, това са писмата, които сме си разменили с Корсовски. Може да ги разгледате.
— Може ли да взема папката със себе си? — попита Джо.
— Предпочитам да не я вземате.
— Е, няма да е нужно, просто исках да ви спестя висенето, докато чета писмата. Но щом така предпочитате…
И той се задълбочи в четене. Писмата бяха около половин дузина и датирани отпреди около година, като първото беше от самия Корсовски, който пишеше, че открай време имал желание да посети Симла и това можело да бъде уредено с предварителна уговорка. Писмото бе маркирано с „Прието“ и съответната дата. Следваше писмо от агента на Корсовски, който предлагаше подходящо време и първоначални условия за посещението.
— Предложеният хонорар е доста скромен за звезда от неговия ранг — отбеляза Джо.
— И ние тъй си помислихме. Театърът ни не може да си позволи да наеме такова величие, ала по някакви си негови съображения човекът явно много е искал да дойде в Симла и бе готов да го стори срещу минимално заплащане.
— Има си обяснение — каза Джо. — Той бе много запален по „Ким“, даже носеше книжката в джоба си. Копнееше да види с очите си описаното в нея място.
— Хм! Поредният запалянко — презрително изсумтя Шарп. — Лятос човек няма къде да стъпи от феновете на Киплинг!
— Според вас има ли някаква друга причина?
— Отде да знам? — отвърна Шарп. — Не ми е работа да се бъркам в капризите на разни оперни големци.
— Не ви е работа? А вие какво работите? Тоест до каква степен сте ангажиран в управлението на театъра?
— Вицепрезидент съм. От мен се очаква да върша всичката работа. Само че на практика жена ми Алис дърпа конците. Много обича театъра и се е нагърбила с резервациите, писмата, чековете. Аз почти не се свъртам тук.
Джо се опитваше да долови нюанс на неприязън или пък гордост от постиженията на съпругата му, но напразно — това бе едно безпристрастно и делово изявление.
— Съпругата ви, изглежда, е доста заета жена…
— Театърът е само малка част от дейността й. Инак носи много дини под една мишница. Бива си я моята жена — всеки го знае.
— Писмата печатате ли ги, или ги пишете на ръка?
— Зависи. Ако е нещо важно — печатаме, инак си пишем на ръка.
— Значи вие или някой друг е писал на Корсовски, за да финализирате уговорката — каза Джо. — Имате ли копие от това писмо, или не е сред напечатаните?
— Напротив. Доколкото си спомням, го напечатах собственоръчно. Трябва да е тук някъде.
Той взе папката от Джо и разрови листовете.
— Да, ето го.
Джо прочете откопирано на индиго писмо, в което се потвърждаваха подробностите за пътуването и хотелската резервация на Корсовски, а последният параграф гласеше: „Отново ви благодарим, че се съгласихте да изнесете представление в Симла, което очакваме с огромно нетърпение.“ Следваше отчетлив подпис: Р. Шарп.
Джо извади писмото от кожения калъф и го показа на Шарп.
— Мили Боже! — възкликна той и посочи края на писмото.
— Нали виждате, че двете писма се различават в една съществена подробност? Ако вие сте написали това писмо, защо сте посъветвали Корсовски да пътува с тонга, а не с влак?
Шарп изглеждаше искрено слисан, изгубил ума и дума.
— Чакайте малко — рече той развълнувано. Взе един флумастер и лист хартия, върху който се подписа. Подаде листа на Джо. Подписът бе съвършено еднакъв с този на копието от индиго и нямаше нищо общо с подписа върху другото писмо. — Погледнете двете писма. Написани са на една и съща машина, с еднакво съдържание, освен в последната част, където се споменава за тонгата. Явно някой е искал да го накара да дойде по коларския път с тонга, но този някой не съм аз! И този някой е имал достъп до листовете с логото на театъра… Е, всеки може да се докопа до тях, тъй като не ги съхраняваме особено прилежно. Пък и защо ни е? Та кому би хрумнало, че ще се случи подобно нещо?