— Най-чудно е, че Алис се примирява с това положение — рече Мег. — Но пък всеки от двамата отдавна си е хванал пътя! Алис се е нагърбила със сума ти работи, а Реджи надига бутилка след бутилка.
С тази последна фраза Мег прецени, че двете ококорени момиченца са чули достатъчно от приказките на възрастните. Стана от масата и плесна, за да извика бавачката, с чиято помощ отпрати децата за следобеден сън.
След като трите изчезнаха, Картър прошепна поверително на Джо:
— Не обръщай внимание на Мег. Стане ли дума за Реджи Шарп, всички почтени жени в Симла сякаш са се наговорили! Мъжете го изтрайват някак, ама явно лази по нервите на дамите. Понякога чак ми става жал за него. Е, то всички знаят, че…
— Че какво?
Картър се вслуша неловко в долитащия смях от другия край на бунгалото, после продължи:
— Ами, в духа на „лов, пиячка, хазарт“, може да се добави и…
— Гонене на фусти? — бодро довърши Джо.
— Аха. Тия синковци може и да са недолюбвани от нейно превъзходителство, ама при мадам Флора ги посрещат с отворени обятия.
— Мадам Флора ли? Звучи ми много тежкарско.
— О, да. От най-висока класа. А самата мадам е французойка. Изглежда, бърлогата е стопанисвана съвместно от нея и английския й покровител — кой друг, ако не самият Едгар Трууп! Ах, тоя Трууп! Пълно олицетворение на категорията „простак“. Представя се за „капитан Трууп“, ама знае ли някой какво капитанства? Не е бил нито в британската, нито в индийската армия. Твърди, че служел в Императорската руска армия, и може да е истина. Доста разбира от военни работи. И много се има с местните племена.
— Има ли някакви доходи? — попита Джо. — Тоест извън дажбата си от мадам Флора? Не можеш ли да го притиснеш за незаконни печалби?
— Не и според Индийския наказателен кодекс. Тоест, не можеш да го приложиш със сила. Ще изглежда абсурдно в страна, където професията „храмова проститутка“ се приема за нещо напълно естествено. Пък и Едгар Трууп си докарва приходи, като води туристите на екскурзии със стрелба. Сума народ си пада по тия работи. Наистина си разбира от занаята. Веднъж излязох с него, за да се уверя, че всичко е наред. Не искам някой аматьор да оплеска нещата с такава рискована дейност. И останах приятно изненадан. При него всичко е тип-топ. Освен това няколкото ревизии, които поръчах да му направят, показаха, че финансите му са изрядни — въздъхна той накрая.
— Значи не възнамеряваш да наложиш запор на мадам Флора?
— Поне засега не. По-добре да са ми пред очите тия мизерници! Сума гуляйджии се навъртат на моя територия. И младоци, и дъртаци пощръкляват, като дойдат в Симла.
— Ако направим неочаквана полицейска проверка, май на някои ще им изстинат креслата в Законодателния съвет?
— Уф! И още как!
— Щом има такива важни клечки, мястото трябва да е добре уредено?
— Ела с мен на полицейска акция, ако искаш. Ще се увериш с очите си. Изобщо не са щадили средства. Управляват го като луксозен хотел, и точно тъй изглежда — пищна украса, червен плюш, позлатени огледала и дискретно осветление. Даже и картини има — от ония, вулгарните.
— Ами момичетата?
— Има за всекиго по нещо — европейки, азиатки, местни девойки от хълмовете. Всички са много красиви, пълнолетни и в цветущо здраве. Според мен никоя не са докарали насила. Ясно им е, че няма да им се размине, ако надуша нещо такова. Ако искаш да завъртиш успешен бизнес в тоя район, трябва да предлагаш и млади момчета за по-ексцентричните.
— Мили Боже! — възкликна Джо. — Значи има безброй възможности за изнудване.
— Аха. Няма официални оплаквания, но в момента се сещам за най-малко шестима местни баровци, чиято репутация виси на косъм.