— А подкупи? Трууп правил ли е опити да…
— Още в самото начало. Много дискретно, тъй че нямаше в какво да го улича, но съм сигурен, че ми направи намеци в това отношение. Но аз му дадох да се разбере! Инак е широко разпространена практика.
— И къде се намира бордеят?
— Много хитро е замаскиран. Намира се близо до Долния пазар, на крачка от Главната, сврян в една уличка между двата най-популярни търговски района. Ако някоя дама види съпруга си да се навърта там, изобщо няма да го заподозре. Ще си помисли, че се е запътил към „Стефанатос Емпориум“ да си вземе пури или към железария „Латиф“, за да купи най-сетне месинговите кранчета, за които му опява от сума ти време. Или в най-лошия случай, слушай внимателно — ухилено рече Картър, — дамата би си помислила, че се кани да й купи букет рози.
— Рози ли?
— Да! Можеш ли да повярваш колко са нагли! Фасадата на въпросното заведение всъщност е магазин за цветя! „Мадам Флора“, загряваш ли? Влизаш си най-невинно в цветарницата и ако желаеш нещо по така, хоп! — отвеждат те нагоре по задната стълбица.
— Ами тая Флора? Какво знаеш за нея?
— Почти нищо. Загадъчна жена. Никога не се появява на обществени места. Пък и не биха я допуснали, естествено. Французойка е, или поне на такава се прави. Не съм голям спец по езиците, но акцентът й ми се струва доста напевен. Наближава трийсетте, много е красива и с безупречни маниери. Появи се най-ненадейно в Симла. Протеже на Едгар Трууп. Подхвана бизнеса и веднага пожъна успех. Инвестициите за подобно начинание — а то ще да е излязло доста солено — вероятно са били нейни. Финансово Трууп не е замесен в тази афера.
Джо въздъхна.
— Е, много пикантна история, но какво общо има с нашето търсене на убийците?
— Бизнесът на мадам Флора процъфтяваше шест месеца преди да убият Лайънъл Кониърс, тъй че едва ли има някаква връзка, освен Реджи Шарп, който е редовен клиент на заведението и е от тайфата на Едгар Трууп. Той е имал основание да желае смъртта на Лайънъл. Да не би пък Трууп да си е разширил бизнеса и с поръчкови убийства?
— Ами руснакът? Него защо са забъркали?
Картър сви рамене.
— Все още не съм убеден, че той е част от схемата. От всяка гледна точка ти, Сандиландс, все още изглеждаш по-вероятната мишена от Корсовски. Някой може да е подочул, че сър Джордж се кани да пусне дим в един крайно гнусен лисичарник в Симла.
В този миг Картър красноречиво му даде знак, че жена му се връща, и забързано прошепна:
— Слушай, Сандиландс, хич да не си тръгнал на своя глава в оная цветарница! Не ти гарантирам, че ще се измъкнеш невредим. Ако се налага, ще отидем двамата, със солидно подкрепление.
Мег нахлу обратно на терасата и охотно поднови речта си за Реджи Шарп. Джо веднага влезе в тона й.
— Кажи ми, Мег — рече той, — Реджи Шарп работи ли нещо?
— Ами! Но нали е член на борда на ИКТК, пък и е вторият основен акционер. Всички знаят, че Алис взема решенията. А той върши само малка част от търговската дейност, доколкото знам. Преди донякъде помагаше на Алис в благотворителната дейност, но сега дори това не прави. Аз работя по малко в болницата, основана от лейди Рединг, и тъкмо там се запознах с Алис. Тя е много ревностна в благотворителността. Откак е в Симла, веднъж седмично работи по цял ден в болницата. Много ми е симпатична.
Джо се усмихна.
— Да, вече се досетих.
— Ами тя е много общителна — отбранително добави Мег. — Разбира се с хората. И колкото повече работи тя, толкова по-безполезен изглежда Реджи Шарп.
— Може би той питае неприязън към нея? — предположи Джо. — Често се случва жената да е умна и оправна, а мъжът да се шляе безцелно. Едва ли е рецепта за семейно щастие.
— Знам ли? — отвърна Картър. — При нас двамата се получава.
Джо излезе от бунгалото на Картърови с намерението да измине пеш краткия път до центъра на града, ала за негова изненада, четиримата мъже с рикшата, с която бе пристигнал, изникнаха изневиделица. Скътаха набързо заровете, с които си бяха уплътнили времето, и ухилено си предложиха услугите. Джо си напомни да не забравя, че тукашните „таксита“ не са като лондонските, сетне се качи и рече:
— Към офиса на мисис Шарп. Намира се близо до Главната — услужливо добави той, но мъжете си бяха плюли на петите още при споменаването на името й.
След десетина минути остри завои, се озоваха повторно сред тълпата в центъра и се заеха да си пробиват път сред многото пешеходци. Елегантно облечени дами се разхождаха на групички и възклицаваха при вида на витрините, които по нищо не отстъпваха на бутиците в Париж. Мъже във военни униформи крачеха делово към градския съвет, телеграфната станция или главната щабквартира, която се намираше в близост до църквата „Сейнт Майкъл“. Индийски бавачки влачеха подире си върволица от малчугани, прилични на гъбки с широкополите слънчеви шапки. Джо за пореден път се ухили на английския полъх в модата за малките дами, чиито шапчици бяха украсени с типична британска бродерия.