На фона на строго облечените англичани ярко изпъкваха местните разносвачи с тюрбани и алени сака, всеки понесъл с важен вид някаква кутия или подпъхнал под мишница папка с документи. Те се придвижваха пъргаво с островърхите си сандали от една административна сграда в друга и Джо осъзна, че пред погледа му се разкриваше имперската машина в действие. Невзрачната тясна улица, тъй неуместно наречена Главната, представляваше мозъка на Британска Индия, а пощальоните в алени униформи бяха нервните окончания, по които течеше информацията.
Като мярна табела „Стефанатос — най-добрите цигари в Симла“, Джо импулсивно подвикна на носачите да спрат, за да си купи цигари. Те изпълниха нареждането му и зачакаха да си направи покупката. Джо се загледа прехласнато в елегантната фасада с изложението на лули, купчинки екзотичен тютюн, пури с най-разнообразни размери и нечувани от него марки цигари. После влезе в прохладния сумрак на уханния магазин като развълнувано дете, озовало се в сладкарница. Продавачът индиец се втурна угоднически към непознатия клиент и едва успя да прикрие разочарованието си, когато той пожела кутия цигари „Черната котка“.
— Как върви тая марка? — словоохотливо попита Джо.
— О, много добре, сахиб. Не е от луксозните, но господата много я купуват. „Крейвън Ей“, „Черната котка“, „Отминаващият облак“, „Голд Флейк“ — от тези марки продаваме най-големи количества.
Джо кимна.
— Ще взема и голям пакет „Фрайбург енд Трейер“.
— А, да, сахиб — много удачен избор.
На излизане Джо хвърли поглед вляво по уличката. В дъното зърна блесналите на светлината месингови изделия в дюкяна „Латиф“. По средата се виждаше дискретна табела с ръчно изрисувани лилии, сред които имаше надпис: „Мадам Флора. Цветарски магазин. Париж и Симла“. Джо се приближи и погледна изложените на витрината китки. Под наслов „Пролет в Симла“ умело бяха аранжирани всякакви познати и непознати за Джо цветя, най-вече жълти нарциси и лилави ириси.
Пристъпи вътре, където го обгърна вълна от аромати и ромон на бликащ фонтан в задната част на магазина. Насреща му се появиха красив младеж и девойка, азиатци, еднакви като две капки вода, и го попитаха с какво могат да му услужат. Той им отвърна, че желае да купи букет за една дама.
— Специална дама? — попита момчето с едва доловим намек.
— Да, една приятелка — заяви Джо безцеремонно. — Не, нямах предвид рози, а нещо по-семпло. Например ей от ония пролетни цветя. Белите нарциси са прекрасни, и няколко от тези лилави цветя… Дива перуника, тъй ли? Да, прибавете и от тях.
За броени секунди девойката чевръсто стъкми букета и го завърза с разкошна златиста панделка.
Доволен от покупките си, Джо се метна отново на рикшата и продължи по Главната. Подминаха някаква толкова нелепа сграда, че той неволно се засмя.
— Ама какво, по дяволите, е това? — възкликна реторично при вида на триетажната полудървена сграда, която с островърхите си кулички и капандури приличаше по-скоро на хижа в Швейцарските Алпи.
— Поща, сахиб — изпуфтя един от задните носачи.
Завиха зад пощата и се затътриха по друга уличка между Главната и „Ридж“, после спряха пред сграда в стила на гротескната поща, не толкова помпозна, но определено полудървена и островърха. Над входа, охраняван от двама бодигардове с тюрбани, имаше табела: „Имперска и колониална търговска корпорация. Симла и Бомбай“. Джо слезе и даде поредния щедър бакшиш на водачите на рикшата, като този път не забрави да ги освободи.
Индийски служител в представителна синьо-златиста униформа се приближи и пое визитката, която Джо предвидливо бе извадил.
— Капитан Сандиландс? Добър ден, сър. Мисис Шарп ви очаква. Насам, моля.
Джо го последва по широкия коридор, украсен с индийски тъкани и мебелиран в индийски стил, след което бе въведен в приветлива слънчева стая. Алис Шарп, застанала до прозореца, се извърна и го поздрави със сърдечна усмивка. Тъкмо разговаряше с някакъв индиец — висок, смугъл и издокаран в добре скроен английски костюм и вратовръзка в зелено, бяло и синьо. Емблематичните цветове на колежа „Ръгби“. Джо предположи, че мъжът навярно бе дясната ръка на Алис, прословутият индиец, когото бе назначила наместо английските си братовчеди. Джо го измери изпитателно. Освен типичната индийска хубост на лицето му с влажни тъмни очи, гъсти мигли и гладка кожа, то излъчваше и буден ум, който безпогрешно снемаше мерките на Джо. Той усети критичния му поглед по прашния си спортен костюм, петното от крем карамел върху синята си полицейска вратовръзка и непохватно стиснатия букет.