— Как възнамеряваше да постъпи с вас?
— Беше готов да ме остави като изпълнителен директор, макар и с четиридесет и девет процента вместо сегашните петдесет и един. Не възнамеряваше да се засели тук поради крехкото си здраве. Тъй че аз щях да продължа да се бъхтя по осемнайсет часа на ден в тая жега, без да имам право да ръководя компанията по собствено усмотрение. — Тя изрече всичко това с огорчение и Джо разбра, че в думите й имаше резон.
— А мистър Шарп, за когото вече сте била омъжена…?
— Той щеше да остане без пукнат грош. И тази перспектива никак не му се нравеше. Беше готов да си търси правата в съда. — Тя потръпна. — Щеше да бъде ужасно за всички ни! Ама че скандал щеше да пламне! Вестниците само това чакат — някоя гнусна семейна разправия. Направо не ми се мисли!
— Значи и двамата със съпруга ви сте щели да спечелите във финансово отношение от смъртта на брат ви?
— Разбира се. И на мнозина това им мина през ума. Пък и мнозина навярно са забелязали, че не скърбях особено много поради кончината му.
— Нима не обичахте брат си?
— Останах направо потресена, че повторно загубих единствения си близък роднина. Съдбата си направи грозна шега. Но двамата с Лайънъл никога не сме били особено близки. Той беше доста по-голям от мен и като малка изобщо не ми обръщаше внимание. Пък и аз не му се възхищавах. Знаех си, че бях… — поколеба се коя дума да употреби — по-стойностна, макар че родителите ми набиваха в главата, че тъй като съм момиче, фамилното наследство ще бъде предадено на Лайънъл. Беше ми писнало да ме третират като парцал. После ни раздели училището, а по-късно — войната. Тъй и не се сближихме. Но не съм го убила.
— Разбрах, че сте били пред погледа на стотина свидетели по време на инцидента?
— Да, но това нищо не означава, както сам ще се уверите, мистър Сандиландс. Ако искам някого мъртъв, достатъчно е да кажа една дума на Реджа Кхан и той ще уреди работата. Истинският подбудител сто на сто е пратил поръчков убиец. А в Симла е пълно с бивши военни, които на драго сърце ще свършат подобна услуга срещу съответното заплащане. Имам неколцина наум… Някои дори са авери на мъжа ми. Но може да сте сигурен, че който и да е поръчителят, се е погрижил да си осигури очевидно алиби на някое обществено място във времето на убийството.
Джо остана смълчан за малко. Тя явно говореше с недомлъвки. Не желаеше да каже имена.
— И това важи и за съпруга ви, тъй ли?
Тя потрепери. Дали от страх?
— Реджи. Да, важи и за него. В момента на убийството той поднасяше сандвичи с краставица на нейно превъзходителство лейди Рединг. Не може и да се мечтае за по-добро алиби!
Глава седма
В първия момент Джо остана поразен от деликатния й намек и се запита дали го бе изтълкувал правилно. Накрая рече:
— Искате да кажете, че според вас съпругът ви би могъл да стои зад убийството на брат ви?
Алис кимна, все още без желание да даде словесен израз на опасенията си.
— И че евентуалният убиец би могъл да бъде Едгар Трууп, тъй ли? — продължи Джо.
Тя го погледна изненадано и отново кимна.
— Имате предвид оня Едгар Трууп, който заема изпълнителния пост, тъй да се каже, в печелившия, макар и доста съмнителен бизнес на мадам Флора?
— Да, същия Едгар Трууп! — потвърди Алис глухо.
Джо отново закрачи из стаята. Предварително бе решил да подхване възможно най-деликатно и заобиколно тази щекотлива тема. Даже си бе наумил поредица от тактично формулирани въпроси. А ето сега Алис с един замах разбърка целия му замисъл с прозренията си относно естеството на бизнеса на мадам Флора (за разлика от Мег Картър), а също за връзката между Реджи Шарп и невидимия, ала зловещ Едгар Трууп.
— Ама престанете да крачите насам-натам — рязко му каза тя. — Седнете и ме изслушайте!
Джо седна срещу нея и зачака.
— Знам всичко за бордея на мадам Флора. Знам, че е развъдник на порок и злини за цяла Симла, и съм наясно, че съпругът ми има сериозен дял в тая работа. Нали и той е един от ценните редовни клиенти? — добави тя със странно безизразен глас, сякаш коментираше изпълнението му на голф.