Сините й очи святкаха от гняв и възмущение. Явно Алис Шарп е огън жена, помисли си Джо, и сигурно си е създала куп заклети врагове, включително собствения си съпруг.
— Нима Реджи се е примирил с положението?
— Той няма особен избор. Аз притежавам контролния пакет на корпорацията. На практика аз му давам заплата, която заплаших драстично да клъцна, ако не се озапти. И за да му докажа, че говоря сериозно, го лиших от възнаграждение два месеца, а парите преведох директно на болницата. Той се вбеси, но беше безсилен пред решението ми. Но може да съм се престарала спрямо него. Макар да е слабохарактерен и аз да го презирам, все пак дори слабите хора могат да се обърнат за помощ към по-силните. Опасявам се, че Реджи може да е прибягнал до услугите на Едгар Трууп, за да защити своя пай от компанията.
А също и твоя, драга Алис, неволно си помисли Джо.
Тя го погледна ядосана, наранена от мълчанието му.
— Не ми вярвате, нали?
— Защо мислите така? — изненадано отвърна той.
— Ами личи по изражението ви — надменно, подозрително, скептично и цинично — типично мъжко изражение, което дори добрите момчета не успяват да скрият — сприхаво рече тя, въпреки финалната шеговита нотка.
— Останали сте с погрешно впечатление — заяви Джо. — Като мнозина други сте заблудена от зле зашитата ми вежда. — И той вдигна ръка към лявата си вежда, станала жертва на припряна и окъсняла хирургическа намеса, вследствие на което застинала в перманентна извивка. — При разпитите в полицията ми върши чудесна работа, но не и когато се опитвам да бъда чаровен и забавен.
— Нима такъв се опитвахте да бъдете? А пък тая рана… Да, разбира се, чак сега забелязвам. — Тя вдигна ръка и за миг сърцето на Джо замря при мисълта, че ще докосне лицето му, но тя се поколеба, отклони поглед и потърка собствената си буза. — И аз… — прокара пръст по сребристия белег отстрани на лицето си. — Но извадих късмет — оперира ме най-добрият пластичен хирург в Южна Франция.
— А моето лице го прихванаха с щипка за пране — каза Джо, който за пръв път почувства Алис като сродна душа. В стремежа си да запази този крехък унисон, той добави: — Сигурно да оцелееш при катастрофа е също като на бойното поле.
— Според мен е по-зле — отбеляза тя, — защото ни връхлетя изневиделица, а ние не бяхме млади войници, готови да дадат живота си за родината. Бяхме най-обикновени хорица, тръгнали на почивка в Южна Франция в онази слънчева пролет — никой не се канеше да умира. Но донякъде сте прав — гледката наистина напомняше бойно поле. Кървища, посечени крайници, обезобразени тела. Отначало съм била в безсъзнание, не знам колко време. А когато дойдох на себе си, видях наоколо само смърт и разруха. Никога преди това не бях виждала мъртвец, а сега се намирах сред безброй трупове. Димът и вонята от изгоряла плът бяха непоносими, но по-страшна бе гробната тишина. И внезапно чух бебешки рев. Някакво бебенце се дереше до скъсване. Понечих да се изправя, но не усещах крайниците си. Какъв ужас! В онзи миг, мистър Сандиландс, помислих, че съм умряла! Рекох си, че навярно съм призрак в преддверието на ада, а духът ми витае над тази касапница, задържан от нишката на съзнанието ми. Открай време вярвам в безсмъртието на душата и бях убедена, че съм приклещена между земята и небето. После отново потънах в чернилка, а когато се събудих, детският плач бе престанал. Не знам колко време съм лежала безпаметна и с изтичаща кръв… Казват, че минал повече от час, преди да дойде спасителният екип. Нищо не помня. Знам само, че по някое време се озовах в болницата в Бьон. Щом отворих очи, съзрях благото, усмихнато лице на Мари-Жан Питьо.
Според Джо тя се бе разприказвала твърде много за миналото си, но все пак остана поласкан, че си изля душата пред него.
— Съжалявам — рече тя. — Нямах намерение да ви отклонявам от въпросите ви. И двамата се опитваме да се доберем до истината. Аз отчаяно се мъча да разбера кой е убил брат ми. Моля, продължете с разпита си.
— Може би има значение на какво дередже е компанията? Лайънъл написал ли е някакво завещание? Или адвокатите са решили да оставят нещата постарому? Кой всъщност е собственик на корпорацията?
— Де да знаех! Този въпрос все още се изяснява от фирмените адвокати в Лондон. Според някои, тъй като брат ми е загинал без завещание и без преки наследници, оставам аз. Други пък поддържат условията от завещанието на дядо ми, според което трябва да се запази сегашното положение. Мисля, че Реджи би останал доволен от подобен развой на събитията, но…
— Ако ви обявят за единствен наследник, то тогава…?