Тя го изгледа сериозно.
— Тогава смятам, че ще съм изложена на голям риск. Вие как мислите, мистър Сандиландс?
Реджа Кхан се вмъкна тихомълком и застана до вратата с тефтер в ръка, с което намекна, че срещата е приключила. Джо се изправи и благодари на Алис Шарп за съдействието й с отработена професионална учтивост. Тя протегна ръка за сбогом и изпитателно се вгледа в лицето му.
— Много се радвам, че сте в Симла, капитане. Готова съм да помогна всячески за разрешаването на този труден казус.
Индиецът обаче изобщо не се размекна. Остана закован до вратата, вперил зорък поглед в Джо с тъмните си обсидианови очи. На излизане Джо долови аромата на сандалово дърво, но този път доста по-силен от лекия повей, който бе надушил около Алис Шарп.
Хмм, помисли си той, тия двамцата май са си близки!
Джо реши да поеме пеш по Главната, за да намери бутика на Мари-Жан Питьо, бившата медицинска сестра и компаньонка на Алис. Вече бе преполовил улицата, когато изтръпна при мисълта, че бе забравил в офиса на Алис брошурката на Корсовски. Опипа джобовете си. Оказа се прав. И дори не бе забелязал кога тя бе покрила програмата. Поспря се, замислен дали да се върне, ала реши засега да остави нещата така. Тъкмо ще има повод, ако отново се наложи да посети Алис за допълнителен разпит.
Докато още се помайваше, наблизо мина бавачка с разкошна като ролс-ройс бебешка количка. В този миг бебето се пробуди и ревна с пълно гърло. Бавачката мигом го взе на ръце и започна нежно да му говори, но то събра сили и нададе нов оглушителен крясък. Джо се сепна.
— Господи! — възкликна той. — Ама разбира се! Онова бебе! Малкият Хенри!
Той спря една рикша и нареди да го откарат в губернаторската резиденция.
За негова радост сър Джордж още не се бе прибрал, тъй че му бе спестена появата пред домакина. Той мигом се отправи към бунгалото. Докато бързаше през градината, му мина през ум, че в негово отсъствие може би с куфарите се бяха разпоредили по безупречния индийски маниер, тъй като бе забравил да предупреди да не ги пипат. Щом пристъпи в стаята си, видя, че макар тя да бе подобаващо излъскана, двата куфара бяха оставени непокътнати и нелепо разтурени сред всеобщия порядък.
Без да обръща внимание на дрехите, Джо грабна френския вестник, с който бе застлано дъното на единия куфар. Беше от пети април, преди три години. Две седмици след катастрофата на влака край Бьон. По това време, пресметна Джо, Алис вече е пътувала с кораба към Индия с мадмоазел Питьо, тъй че по всяка вероятност не бе видяла този брой.
Мисълта, която глождеше ума му след разговора с Алис, сега изплува ясно в съзнанието му. Спомни си подобни заглавия и в английската преса. „Бебе оцелява като по чудо! Осиротелият Хенри отново в прегръдките на баба си.“ Дори беше виждал малкия Хенри, втренчен по бебешки в камерата на Пати Нюз в документалния филм, който бе гледал в киното на Лестър Скуеър. Да, в тази статия ставаше въпрос за същия бебок. Пътувал във втора класа, Хенри оцелял при злополуката в крепката прегръдка на майка си, след което го поели сестрите в Бьон, докато накрая го идентифицирали и го върнали на скърбящите му баба и дядо.
Това не беше свежа новина, рече си Джо, а поредният циничен опит на пресата да извлече максимални дивиденти от историята, хвърлила тънък лъч на надежда сред всеобщата покруса. На втора страница имаше списък с имената на жертвите и тримата оцелели. Ама как тъй трима? Джо обърна припряно на втора страница. Пасажерите бяха описани според класата — първа, втора, трета — и класифицирани по националност: французи, англичани и неколцина други европейци. От трета класа нямаше оцелели, а от втора — единствено невръстният Хенри. Като оживели от първа класа бяха дадени имената на Алис Кониърс и капитан Колин Симпсън.
Алис Кониърс! Джо отново се вгледа в надписа в полето, надраскан от агента на Корсовски. „… както ти обещах“. Значи Корсовски го е помолил да му изпрати този брой? Но защо? Първоначално Джо бе помислил, че ставаше въпрос за ангажиментите му, запланувани за онова лято. Но пък импресариото си имаше къде-къде по-лесен начин да го уведоми за програмата му. Не, трябва да е имало друга причина Корсовски да е изискал вестника. „Безкрайно съжалявам“, бе добавил агентът. За какво е съжалявал? Знаел е, че нещо от напечатаното ще разстрои Корсовски. Джо отново прегледа списъка с пътниците. Сред тях нямаше руснаци. Единствената връзка би могла да бъде Алис Кониърс. Не може да е случайно съвпадение! И все пак здравият разум (а и самата Алис) показваше, че не би могло да има връзка между певеца и английската ученичка, живяла почти отшелнически в провинция Хертфордшир. Пък и момичето оцеляло напук на съдбата, което е по-скоро радостна, отколкото печална вест за нейните познати.