Чарли Картър прилежно угаси цигарата си в парапета на терасата. Джо проследи с поглед как угарката полетя и тупна сред фонтан от искрици върху ламаринения покрив.
— И ти ли си мислиш за същото? Че е време да наобиколим чаровния мистър Трууп?
— Точно така. Ти имаш ли нещо запланувано? Според мен историята с червения маймунек може да почака до утре.
— Моментът е идеален! Ще наредя на двама офицери да ни следват тайно, макар че не очаквам да има голяма врява. Ще драсна две думи на Мег, за да я предупредя, че ще позакъснея. Да й кажа, че отивам у мадам Флора, тъй че ще се прибера по първи петли.
И той започна да се разпорежда.
— Може би и аз трябва да уведомя сър Джордж? — подхвърли Джо. — Как го каза?… Отиваме у мадам Флора… Чакай ме по първи петли.
Те се запътиха пешком през града, следвани безшумно от двама сикхски полицаи.
Глава осма
— Според мен няма смисъл да кроим планове за разпита — каза Джо. — Всичко зависи от моментната реакция. Но съм сигурен, че разбираш колко оскъдни са обвиненията ни по отношение на Трууп. Смятам да го караме по-ларж. Съгласен ли си? Може пък да ахне от изтънчения подход на полицията, а?
— Доколкото познавам Едгар Трууп, той няма да ахне дори пред цял батальон от английската кавалерия — рече Чарли двусмислено.
Докато вървяха към заведението на мадам Флора, Джо се опитваше да си представи какво ги очаква. Дали ще отекват веселите синкопи на кабаретна музика, подрънквана на пиано? Или пък малък струнен оркестър ще свири някое популярно парче от Офенбах? Дали ще има редица от девойки, заподскачали в канкан, излагайки на показ краката си в черни чорапи при вдигането на многокатните фусти?
Свърнаха встрани от Главната, понастоящем със запалени лампи и грейнали витрини, които изглеждаха още по-съблазнително, отколкото на дневна светлина. Изключение правеше единствено заведението на мадам Флора, осветено само от невзрачна лампа над входната врата. В сумрака Джо различи силуетите на двама индийски пазачи с тюрбани, мълчаливи и бдителни. При появата на Джо и Картър те дискретно се приближиха с явното намерение да им препречат пътя.
— Просто им кажи — предложи Джо, — че искаме да купим букет ранни минзухари.
Ала бодигардовете разпознаха Чарли и го пропуснаха безмълвно. Вратата се отвори като с магическа пръчка.
Иззад бюрото в малкото фоайе изникна друг силует, този път в европейско облекло, и ги поздрави на английски със силен акцент. Дали беше французин? Или пък италианец? Джо не можа да реши със сигурност.
— Добър вечер, господа. Бихте ли изчакали тук… С удоволствие ще ви донеса питие, стига да ми кажете какво предпочитате. Тази вечер няма голям наплив. Няма изобщо да се наложи да чакате.
Чарли Картър го сряза:
— Би ли казал на мистър Трууп, че сме тук? Полицейски началник Картър и капитан Сандиландс.
Преди да дочакат отговора, от балкон над тях се разнесе нечий гръмовен глас.
— Чарли! Каква приятна изненада! И капитан Сандиландс, тъй ли?
Джо различи едър мъж в бял костюм, лилав пояс и черно-бели обувки, със запалена цигара в ръка.
— Стойте на място — ей сегичка идвам.
На слизане по стълбите той хвърли поглед през едно миниатюрно прозорче и зърна двамата полицаи.
— Не си наминал за раздумка, а? Нищо, пак си добре дошъл. Елате в кабинета ми да ударим по едно питиенце. Или пък да си дръпнем яко, а?
И той даде нареждания на рецепциониста.
Кабинетът му беше като изваден от приказките на Шехерезада. Трудно бе в такава обстановка да се правят на професионалисти сред всички тия възглавнички и диванчета. Щом влязоха, се отвори друга врата и някъде откъм задните помещения долетя мелодичният звън на индийска музика.
Едва седнали, на вратата тихо се почука. Внесоха поднос с бутилка шампанско и три чаши.
— Дай сега да видим какво ви води насам, ама докато ми обяснявате, ще си сръбнем по едно, нали? — рече той и свойски се обърна към Джо. — Не знам доколко познавате живота в Индия, капитане — сигурно е много различен от Скотланд Ярд — ама тука на всяка крачка те черпят с бонбони и питиета, и макар това заведение да е по европейски тертип, и ние не правим изключение в туй отношение.
Докато говореше, вратата се отвори и пропусна слабичка фигура в розово сари, понесла сребърна табла. След нея влезе друга девойка в зелено сари. И двете момичета, според преценката на Джо, бяха към осемнайсет-деветнайсет години. Въпреки сходните дрехи и изобилието от евтини бижута, едната бе с азиатски черти, а другата — абаносово черна. Поставиха подноса на ниска масичка и с отработено смирено изражение, преплетени ръце и сведен поглед нелепо останаха край вратата, докато Едгар Трууп им махна с косматата си лапа да си вървят. С многократни теманета девойките се изнизаха навън.