— Дори лондонският полицай е в състояние да оцени красотата, където и да я срещне — отвърна Джо.
Картър се изкашля и строго погледна Джо.
— Е, ако приключихме с любезностите, нека да чуем какво има да ни каже Флора.
Лицето й помръкна за миг и тя им посочи да се разположат на канапето с позлатени крака, отрупано с бродирани възглавници. Докато се настаняваха, Джо следеше грациозните й движения из стаята. Взе гарафата с уиски и три чаши. Помещението не приличаше на ориенталския офис на капитан Трууп, но въпреки това бе обзаведено със замах и въображение. Стил „френско шато“, помисли си Джо. Кристални стенни свещници осветяваха огромен бюфет, в който се виждаха купища чинии от лиможки порцелан и венецианско стъкло, фин синьо-бял контраст и семпъл лукс. Навсякъде из стаята бяха разположени тънкокраки масички във версайски стил. Върху всяка от тях се виждаше красив златен или сребърен предмет. Голямата камина, в която тлееха една-две цепеници, бе украсена от двете страни с купидони от слонова кост, а отгоре висеше масивно огледало със златисти орнаменти. На полицата над камината тиктакаше изящен часовник „Севре“. Бледозелените стени с тъмна дървена ламперия придаваха на стаята спокойствие и елегантност.
Странна двойственост, помисли си Джо, макар че ефектът бе убедителен. Подобно обзавеждане със сигурност е излязло доста солено. Необичайно обкръжение за Флора, която разпаленото му въображение виждаше възседнала бял кон, в червена рокля с рюшове и волани, оголила обгорено от слънцето коляно, докато двамата с кавалера й подбират стадо черни бикове по ослепително напечените улици на Арл. Флора някак си не се вписваше в тази традиционна обстановка. Вместо червената одежда, която според Джо щеше много да й приляга, бе облечена в тъмносиня копринена рокля с модерната в момента дължина половин педя под коляното. Носеше копринени чорапи в телесен цвят, а тъмносините обувки вървяха в комплект с роклята. На шията си имаше наниз от перли, доста едри, забеляза Джо. При това от най-високо качество, прецизно подбрани и шлифовани. Обиците й също бяха тежкарски, комбинация от перли и диаманти. Дали винаги се обличаше по този начин, сякаш отиваше на коктейл в „Риц“, или просто се опитваше да ги впечатли? Може да се бе преоблякла, докато са разговаряли с Трууп. Но каквито и да бяха прадедите на Флора, каквито и да бяха личните й наклонности, очевидно бизнесът й процъфтяваше. Околният лукс не оставяше никакво съмнение в това отношение.
Домакинята наля на двамата уиски, от което те отпиха по глътка от учтивост, след което поставиха чашите на масичката. Взе кутия от кедрово дърво, отвори я и я протегна към тях.
— Тези тук са турски, а тези — обикновени.
Джо си взе една турска цигара и на свой ред предложи на Флора.
— Турски, благодаря. Не си падам по тютюна от Вирджиния — каза той. — А вие ще запалите ли?
Флора също си избра лека цигара и той се наведе, за да й предложи огънче. Тя вдъхна с наслада дима, после отиде до вратата, отвори я рязко и се огледа в двете посоки. Затвори я, върна се обратно и се настани на един стол срещу тях. Разиграва театър, подозрително си помисли Джо.
— Тук сте, за да разследвате убийството на руския певец, права ли съм?
— Точно така — отвърна Картър. — Освен това отново отворихме случая с миналогодишното убийство на Лайънъл Кониърс. Имаш ли някаква информация, свързана с някой от двата инцидента? — Той се обърна към Джо. — Мадам Флора доста често подочува нещица, които убягват на силите на реда и закона — подметна той кисело. — И естествено, ние й се отблагодаряваме подобаващо за предоставените данни. С други думи, оставяме я да върти бизнеса си, макар и да не е съвсем законен.
Двамата се усмихнаха един другиму заговорнически.
— Ами да, има нещо — поде тя колебливо. — Нещо, което ме притеснява и ми е трудно да го повярвам. И май не бива да ви го казвам, но все пак… — думите й замряха под напора на вътрешна битка и тя загриза палеца си.
— Знаеш, че винаги сме извънредно дискретни, Флора — добави Картър насърчително.
Тя кимна и видимо набра смелост.
— Чувам — по моите си канали — че издирвате оръжието на престъплението?
— Вярно е — рече Картър. — Карабина калибър 303. Съществува голяма вероятност и двете убийства да са извършени с едно и също оръжие.
— Мисля, че оръжието, което търсите, може би се намира на една крачка, капитане — заяви тя категорично и отново си дръпна от цигарата.