— Имате предвид двете карабини на Едгар Трууп? — попита Картър. — Да, разбрахме за тях и той ни даде картбланш да ги подложим на тестове.
— Две ли? — учуди се тя. — Капитане, той има три карабини.
Флора угаси цигарата си в една сребърна купа и се изправи.
— Елате с мен. — Погледна часовника. — По това време всички са заети долу. Не вдигайте шум.
Поведе ги по коридора, който се разширяваше в неголямо антре. В една ниша бяха окачени патрондаши и паласки, а в друга, зад заключена стъклена витрина, се виждаха две ловджийски пушки, друго оръжие от по-малък калибър и две карабини калибър 303.
— Две? — въпросително пошушна Картър.
Флора кимна отрицателно и посочи друг шкаф със солидна дървена врата. Повдигна се на пръсти и опипа горната дъска, откъдето взе ключето и отвори шкафа. Двамата надзърнаха вътре. Зад вратата се мъдреше трета карабина, увита в мазна кърпа.
Джо я подхвана внимателно за цевта и с мимика обясни на Флора, че иска да види и другите две карабини. Тя отключи витрината. Джо взе и тях. Подаде едната на Чарли Картър, а двете пъхна под мишница, сетне тримата се върнаха в стаята на Флора. Пушките изглеждаха гротескно сред красивата изтънчена мебелировка. Като не знаеше къде да ги дене, Джо ги пъхна под дивана.
Картър драсна набързо бележка до Трууп, в която му съобщаваше, че е взел карабините според уговорката им, за да бъдат изследвани в полицейското управление. Подаде я на Флора.
— Ето разписка за оръжието, за да спазим етикета — каза той. — А сега, Флора, кажи ни каквото имаш наум.
Тя отново се поколеба.
— Ненавиждам нелоялността. Винаги съм изисквала преди всичко преданост от служителите си. А сега се налага да издам човека, който ми е бил най-полезен, откакто се заселих в Симла, а аз не съм неблагодарница.
— Имаме си работа с убиец, Флора, а не с дребен крадец, задигнал сребърните ножове от някое парти — строго рече Картър.
— Да, разбира се, убийство — каза тя по-уверено. — Питам се дали Едгар е замесен по някакъв начин? Знаете, че са първи приятели с Реджи Шарп. И аз като другите в Симла си мисля, че Реджи щеше да е много благодарен, ако шуреят му изчезне от сцената. И към кого би се обърнал? Към Едгар, естествено. Едгар е много печен в тия работи, има връзки с какви ли не пройдохи. Да, ако му е била нужна помощ, сто на сто би дошъл при Едгар. Те са крайно сплотена дружинка — винаги си правят услуги… А Едгар е много добър стрелец.
— Флора — поде Картър, — искам много да внимаваш и да обмислиш добре твърденията си. В момента разговаряме на четири очи, но все пак ти обвиняваш в убийство човек, който, независимо от репутацията си, минава за твой съдружник в бизнеса. Ние също храним подобни подозрения. Доколко си готова да ни сътрудничиш? Питам се защо изобщо ни се доверяваш?
Флора смукна дълбоко от цигарата си, преди да отговори, при което грижливо гримираното й лице за кратко придоби измъчен израз.
— Ще ви сътруднича максимално.
— Трууп си има солидно алиби — каза Картър. — И при двата инцидента е бил с аверите си. Те сигурно ще го потвърдят, няма как да ги опровергаем. Имаш ли някакво по-специално основание да го подозираш?
Тя отвърна, без да се замисли.
— Да, капитане. Преди убийството на Кониърс Едгар беше затънал в дългове от хазарт. Опита се да изкопчи повече от полагаемата му се печалба от бизнеса, но аз се възпротивих. — При тези думи по челото й пробягна сянка на тревога, граничеща със страх. — Боя се, че много го разгневих. Наговори ми разни нецензурни думи и добави, че знаел откъде може да си набави парите. Доста се почудих на това.
— А на какво дередже е сега? — попита Картър. — Има ли признаци за подобрени финанси?
— Знам ли… Не съм много сигурна. Ама, господа! Капитан Сандиландс! Имам ли вашата дума, че всичко ще си остане между нас? Само да разбере Едгар… хич не си поплюва, сигурно знаете. За разлика от мен той не е персона нон грата. Има връзки навсякъде, по неведоми за мен пътища влиянието му стига къде ли не. Той си знае с какви хватки държи изкъсо приятелчетата си.
— Намеквате, че знае за кирливите ризи на някои безскрупулни големци, които би могъл да застави да ви навредят? — попита я Джо.
— Да ми навредят ли? — усмихна се Флора. — Та той би поставил кобра в кревата ми!
Картър се размърда неловко.
— Виж какво, Флора, много сме ти благодарни за информацията. Не поемаш какъвто и да било риск, уверявам те. Разчитай на нашата дискретност.
— Флора — сериозно поде Джо. — Все още не ми е ясно защо ни казваш всичко това. Да не би да се каниш да разтуриш орталъка си с Трууп? И то веднъж завинаги? Решила си да сложиш край на една красива дружба? Или просто се касае за недоразумение между любовници?