— Да разтуря орталъка си с Едгар? Изобщо не бих дръзнала на подобна стъпка.
— Засега нещата остават така — каза Джо. — Но ако се наложи да влезем във връзка с теб, без да будим подозрения, незабелязано от Трууп…
— Има начин. Свържете се с Клаудио. Той е дискретен и ми е напълно предан. А сега ще ви изведа през страничната врата. Едгар ще надуши нещо, ако не се появя скоро. — И тя се усмихна лукаво. — Тази вечер имаме много високопоставен гост.
Докато се връщаха в управлението в падащия сумрак, двамата коментираха преживяното ту разгорещено, ту шеговито.
— Слушай, Сандиландс — рече Картър, като му върна пакета с цигарите. — Друг път ме предупреждавай, щом си наумиш да спретнеш някой номер.
— Аз просто импровизирах. Според мен си струваше — отвърна Джо. — Но цялото място гъмжеше от пушачи на всякакви цигари, тъй че не постигнахме кой знае какво. Дори самата мадам си пафка сегиз-тогиз.
— И докъде стигаме в такъв случай? Трууп, Флора, Реджи — цяла колекция от образи, които май си имат зъб един другиму. Ти на кого залагаш? Дали може да се вярва на Флора?
— Е, Трууп явно не е цвете за мирисане, ама пък и не е чак толкова печен.
— Охо! Как разбра?
— Ами, първо на първо, измъдри прекалено засукано алиби, в което са замесени трима-четирима души. Ако е истина, няма проблем. Ама ако е скалъпено, се иска голям майсторлък да синхронизираш показанията им, тъй че да изпеят еднаква версия като тримата влъхви. Такова алиби за нула време ще стане на пух и прах. Искаш ли да видиш как става?
— Аз ще поема Джони Бристоу, а ти се заеми с Джаки Карлайл — въодушевено отвърна Картър.
— Сигурен съм, че все някъде ще се издънят. Не хванах вяра на всичко, което чухме.
— А пък и тия пушки! Ще наредя веднага да ги подложат на тест. Утре ще направим няколко изстрела и ще пратя резултатите в Калкута.
— Ами отпечатъците? — попита Джо. — Имате ли оборудване за снемане на отпечатъци? Бих могъл…
— Разполагаме с всичко необходимо — поверително рече Картър.
— А какво мислиш за обвиненията на Флора към бизнес партньора й? Дали не иска да се отърве от него? И наистина ли му има страха? Ти май добре я познаваш.
— Не съвсем — смотолеви Картър. — Според мен тя е загадка за всички. И хич не се връзвай на опасенията й — нима крокодилът се бои от заек? Да си кажа правичката, ако ми налетят и двамата по тъмно, сто на сто ще избера Трууп за противник.
— И все пак — поде Джо бавно — тя изглеждаше тъй покрусена, когато каза, че е персона нон грата и няма влиянието на Трууп… По моему в думите й пролича неподправена несигурност и боязън. Не смяташ ли?
— Я не се занасяй! — скастри го Картър. — Флора е голяма чаровница, при това много обиграна, красива и донякъде сексапилна. Това подлъгва доста мъже. И като сме на тая тема, твоя милост как се чувства? Кръвно, пулс, дишане? Не забравяй, че тя върти тотално неморален бизнес. Прави ми мили очи само защото е наясно, че мога да й хлопна кепенците. А тукашните люде не долюбват твърде много поминъка й. С нея сме се спазарили, ама далеч не сме другари. Едва ли има нужда да те предупреждавам, Джо, ама бъди нащрек! Наистина! Скрий си парите и пищова под възглавницата!
— Чак пък толкоз! По моему тя изобщо не ни правеше мили очи. Пък и мен не ме хващат уроки!
— Да, да! Мигна ти два пъти на парцали и ти сдаде багажа! Май ще трябва да ти пазя гърба, Сандиландс. Сега ще дам на момчетата да отнесат пушкалата в управлението, а аз поемам към къщи. Мег ще се радва да ме види. Ако не се помайваш, може да хванеш десерта у губернатора. Той си кротува у дома, а не хойка из заведението на мадам Флора! — Той се засмя. — Тя нали спомена, че тая вечер ще имат важен гостенин? Жалко, че никога няма да разберем кой е бил.
Глава десета
Донякъде гузен, Джо чинно се яви в резиденцията. Не си спомняше дали бе обещал на сър Джордж да присъства на вечерята, а вече бе девет и половина. Обаче с присъщата си гостоприемност сър Джордж дружелюбно изръмжа, като го видя да прекосява коридора към трапезарията.
— А, ето те и теб, друже! Разбрах, че за последно са те видели да влизаш с ескорт при мадам Флора. Рекох си, край, ще откара до сутринта! Момчетата са си момчета! Още по-зле, в Симла даже мъжете се държат по момчешки. Е, какви си ги забъркал, Джо?