— Доскоро ли? — полюбопитства Джо.
— Подозренията ни са много рехави — отвърна Джордж. — Нали знаеш как е в пограничните райони — хората се препитават от контрабанда. Злато, оръжия, жени. Така е от памтивека, ама напоследък играта загрубя. На тоя етап има излишък от оръжия — Англия и Франция се бяха презапасили за войната, а пък немските карабини са направо хит! След подписването на мира откъм арабските държави намирисва на робство.
— И смяташ, че заведението на Флора се е превърнало в център на оръжейна търговия?
— Съществува такава възможност.
Джо се намръщи.
— Всички пътища в това разследване водят до някоя елегантна, словоохотлива и услужлива дама, която гори от нетърпение да ми снесе решението на въпроса. И всяка си има по някой таен кавалер да я варди. Вземи например Алис — веднага се разприказва, а някъде в тъмното дебне Реджа Кхан, готов да се втурне да изпълни всяко нейно желание. После иде ред на също тъй приказливата, но далеч по-загадъчна Флора, закриляна от не по-малко съмнителния Едгар Трууп. Да не говорим за Клаудио, който й е верен като куче. И според тази очевидна аналогия излиза, че двете дружно се напъват да тикнат Трууп в устата на вълка, тоест на нас тримата — ти, аз и Картър!
Глава единадесета
Още беше съвсем ранно утро в сряда, а Картър имаше вид на човек, прекарал часове наред на бюрото си, готов да избълва куп новини.
— Има сума ти новости! Сядай да ти разправям, Джо! Моля, донесете ни чай. А също и от ония гръцки бисквитки.
Сърдечното посрещане на Картър за пореден път изненада Джо, който се запита дали в даден момент все пак полицейският началник нямаше да постави под въпрос намесата му. Шеметната му кариера към сегашния висок пост бе станала повод за подозрения и ревност от страна на лондонските му колеги, на чиято реакция той можеше да противопостави единствено кадърността си. Служебното му досие доказваше това. А този провинциален полицай, който и хабер си нямаше от досегашните му успехи, военните му отличия и знатния му произход, го приемаше абсолютно безрезервно, просто като колега, с когото се бяха нагърбили да разплетат загадъчните убийства, без да му мъти водата или да се съревновава с него.
Джо се настани, готов да изслуша потока от информация.
— Първо лошите новини, тъй казвам винаги. А такива има за жалост. — И той подаде една телеграма на Джо. — Агентът на Корсовски — Г. М., се намира извън страната. Пратихме телеграмата до офиса му в Париж, ама той в момента пътувал за Прага. Дали там са се обзавели с телеграф, как смяташ? Дори не знам къде се намира.
— В Чехословакия. Градът е важен културен център, тъй че със сигурност разполагат с телеграф. Само че сигурно ще отнеме ден-два. Хиляди дяволи!
— Уф, по моему Корсовски не може да чака и ден повече. Уредих погребението за утре, в християнската църква. Дано не се окаже мюсюлманин или евреин.
— А докъде стигнаха нещата с пушките?
— Има напредък. Произведохме проверовъчните изстрели, взехме проби за сравнителен анализ с куршумите, които извадихме от колата на губернатора и вече са на път към Калкута. Снехме и отпечатъци. Двете карабини от стъклената витрина, ония, дето ги спомена Трууп, са доста поомацани. Най-вероятно от неговите ръце. Пратих човек у мадам Флора да вземе отпечатъци от пръстите му. А третата, дето беше увита в мазната кърпа, буди известно подозрение. Лъсната е до блясък, няма и помен от пръстови отпечатъци. Има ли вероятност това да е нашето оръжие?
Картър наля асамски чай, който бе добре дошъл и за двамата, и шумно хрупна една бисквитка.
— Сега идва ред на добрата новина — и той подаде на Джо друга телеграма. — Помниш ли, че издирвахме Симпсън? Е, попаднахме на следа! От бившия му полк ми телеграфираха, че го демобилизирали още преди три години, но той решил да остане в Индия. Работи във вестник „Делхи Адвъртайзър“. Заместник-редактор. Начаса се свързах с вестника и рекох, че желая да говоря с него за катастрофата край Бьон. Останах като гръмнат! След пет минути човекът цъфна на телефона, много нахъсан да си побъбрим по темата! Май капитан Симпсън отдавна не си е ползвал годишния отпуск, тъй че ще се метне на първия влак и ще довтаса в Симла! Спомена, че има доста да ни каже за злополуката. Аз, естествено, се съгласих. Резервирах му стая в „Сесил“. Утре ще бъде тук.