Джаки, току-що надигнал се от постелята, присви зачервените си очи като късоглед човек. И той бе облечен в омачкан бял костюм, който, изглежда, беше униформата на пансиона.
— Сигурно са дошли да разпитват за смъртта на оня руски клетник. Не знам к’во си мислят, че можем да им кажем — услужливо добави Джони.
— Може да ми кажете — рече Картър — къде сте се намирали по време на убийството?
В стаята се появи и трети образ, предполагаемият Бърти Хърн-Робинсън.
— Много тъп въпрос — заяви той. — Питаш къде сте били? Ние казваме. А попиташ ли как знаем, че е било еди-колко си часът, и щрак! — ей ни в белезници.
— Може да ви улесним — кротко отбеляза Джо. — Вече разговаряхме надълго и нашироко с Едгар Трууп, който предостави солидно алиби, а ние, в качеството си на полицаи, сме длъжни да проверим казаното от него.
Тримцата осезаемо си отдъхнаха и заговориха вкупом.
— Чакай да си разчовъркам мозъка… Какъв ден беше?… Май че понеделник, а? Тогава ходих на зъболекар.
— Не бе, онуй беше във вторник.
— А, когато оная пикла Моди Смитсън дойде и вдигна данданията?
— Боже мили, та това беше преди две седмици!
— Да бе, как не!
— Чакай малко, дайте да се разберем. Беше в деня… или поне тъй си мисля, в който пробвахме новата ти кола, а, Джаки?
— Вярно, бе! Точно тъй беше! И всички вкупом се метнахме… не, не всички, нали Реджи трябваше да ходи до Анандейл същия ден?
Джо слушаше, в еднаква степен раздразнен и развеселен. Нормална реакция на хора, които закусваха с джин! Дните им се сливаха в непрекъснат гуляй! Не можеше да очаква единодушно мнение. Обаче въпреки това тъкмо неразборията им като че ли потвърждаваше описанието на Едгар Трууп за дейността им оня следобед. Ако имаше нещо да крие, ако тия хубостници тук бяха част от някакъв предварителен сценарий, щяха да са по-обиграни. Но пък само да им шътнеше Трууп, и всеки един от тримата щеше бързичко да си спомни едно или да отрече друго. Джо потръпна, като си представи що за свидетели биха били пред съда.
Чарли, който до този миг бе стоял безмълвно на заден план, се намеси.
— Вие сте страшно забавна компания и аз нямам нищо против полицейските разпити да приличат на седянка, само че за тая работа си има правила, затова се налага да разговаряме с всекиго от вас поотделно. Има две възможности: да ви помолим да ни придружите до полицейския участък, или пък, ако не искате да се вдига шум, да ни отделите една стая тук, където да ви разпитаме.
Последва многогласен отговор:
— Ама разбира се, естествено… То може и да не помним всичко, ама ще се постараем… Абе имате ли цигари?
Накрая се извиси гласът на Джаки Карлайл.
— При мене е бая разхвърляно, ама заповядайте — и той ги поведе към съседната стая, в която един слуга тъкмо бе оправил криво-ляво кревата и замиташе отгоре-отгоре, като лисица с опашка. Имаше три плетени стола, ниска масичка и изтормозено бюро. На тавана бръмчеше вентилатор, а наоколо се мяркаха полупълни бутилки с алкохол и неотворени кутии с цигари.
— Сядайте, молим — рече стопанинът.
Картър разтвори тефтера върху коляното си.
— Казвай сега, Джаки. Засекли сте се тук във въпросния ден, кажи-речи, случайно, без да сте се уговаряли.
— Ъхъ — вяло отвърна Джаки Карлайл.
— И сте обядвали, тъй ли?
— Тъй.
— По кое време обикновено ви сервират обяда?
— Ами към един часа.
— След това заедно с Джони, Едгар и Реджи Шарп сте излезли с колата?
— Тъй, тъй. Той и Бърти беше тука, ама трябваше да се връща на работа. Е, взех си нова кола. — Той махна пояснително към прозореца. — Не че е нова, ами сега я купих, инак е втора употреба — един деладж.
— Да, зърнахме го — подхвърли Картър. — На видно място е, макар и неправилно паркиран. Ще се наложи…
— А, ще го махна аз! Ама първом да го постегна — добави той с неприязън. — Както и да е, отпрашихме по шосето за Машобра. Пътьом оставихме Реджи на коневръза, да си свърши сделката.
— И бяхте всички заедно, докато Реджи не слезе?
— Да.
— През цялото време ли?
— Ами май да. Едгар слезе да се изпикае, ако това има значение.
— Някой от другите да е слизал по някое време, по каквато и да било причина?
— Не помня да е имало таквоз нещо. Бяхме се разпищолили — нали знаете как е след хапване? Пък и на мен акълът ми беше само в колата.
И продължи да бъбри все в тоя дух — „май тъй беше“ или „не помня, питайте другите“. После продължи по същество.