— Жан-Мари Питьо — протегна му тя ръка. — Драго ми е да се запознаем. Заповядайте, капитане. По-добре да отидем в кабинета ми.
Подвикна на една от асистентките си да донесе чай, после го въведе в малка стая. Като разчисти платовете и купчините каталози от двата стола, тя му предложи да седне, а сама се настани край отрупаната работна маса.
— За Алис ли става въпрос? — попита тя. — И за убийството на горкичкия й брат миналата година? Бях с нея в Анандейл, когато научихме новината. Какъв ужас! Ще се радвам да ви помогна, с каквото мога. Не се сещам за нещо, което вече да не съм сторила или казала, но може би Скотланд Ярд е попаднал на нова следа?
— Говорите английски отлично, мадам — рече Джо.
— Разбира се. До неотдавна не говорех езика ви, но щом се запознах с Алис, двете сключихме сделка. Когато ме взе на работа — предполагам, че сте в течение… — Джо кимна и тя продължи. — … Алис знаеше френски, колкото бе понаучила в училище, а пък аз бях много скарана с английския. На кораба за Индия тя ме учеше на английски, а аз нея — на френски. Все още си даваме уроци, когато имаме възможност.
— Често ли се срещате? Поддържате ли връзка с Алис?
— Да. Останахме добри приятелки. Тя никога не се е отнасяла господарски с мен. Широко скроен човек е моята Алис. Все повтаря, че съм й спасила живота. Това не е вярно, разбира се. Но след Бьонската катастрофа тя попадна под моите грижи и аз вложих цялото си старание. Беше истинско блаженство да я гледам как се съвзема след изпитанието, макар че ако изобщо ми дължи нещо от оня период, то е дреболия в сравнение с щедрия й жест — да ме доведе тук и да ми помогне да основа „Ла Бел Епок“. Всичко това — и тя махна наоколо — дължа на Алис. За никого не е тайна. Тя ми даде пари, за да подхвана бизнеса, и все още има известен дял.
— Финансов дял?
— Не. С радост заявявам, че отдавна си стъпих на крака и бизнесът ми носи добри доходи. Ала тя продължава да ми помага с безценните си съвети. Аз й се отблагодарявам с… как да го нарека? — приятелство, лоялност, дискретност. А в такова затворено и клюкарско общество като Симла това никак не е за подценяване, капитане.
— И в какви точно са безценните съвети на мисис Шарп? — попита Джо. Тази жена тук сигурно беше най-близкият човек на Алис Кониърс-Шарп, даже по-близка от съпруга й, затова не биваше да я пришпорва въпреки настървеното си любопитство.
Мари-Жан незабавно отвърна:
— Тя е много умна. Съвременна жена със свеж поглед върху бизнеса. Не й пука за съществуващите правила, наложени в продължение на векове от мъжете. Въобще не се съобразява с тях! Вместо да се мъкне по разни опушени и вмирисани на уиски клубове (където и не биха я допуснали), за да се среща с бизнес партньори, тя сама диктува правилата. Променя всичко с един замах. Щом съзре някоя ниша за бизнес, веднага се заема да я запълни. Когато пое ръководството на ИКТК, компанията се занимаваше предимно с износ — чай, памук, индиго, ориз — което все още прави, но с пристигането си от Англия тя мигом схвана, че в Индия има пазар за луксозни стоки, липсвали по време на войната. Започна да внася шампанско, уиски, консервиран хайвер, шифонови одежди от Париж, клавесини от Ню Йорк — снабдява тукашния пазар с всичко това и то се харчи добре. Пък и умее да предвижда какво ще пожелаят да купят хората в следващия момент.
— Това е невероятен талант у една тъй млада и неопитна жена, не мислите ли? Вие самата сте се запознали с нея, когато е имала още жълто около устата си, тъй да се каже. Били сте свидетелка на метаморфозата й от непохватна девойка в нахъсана бизнес дама. Бяхте ли изненадана от това?
— Не бих казала — отвърна Мари-Жан и го погледна замислено. — Бях свикнала на изненади от страна на Алис. Първата беше…
В този момент вратата се отвори и внесоха подноса с чай. Мари-Жан наля две чаши и продължи.
— Коприненото й бельо ми даде представа каква сложна личност бе тази девойка — усмихна се тя благо.
— Копринено бельо ли? — възкликна Джо изненадано.
— Да. Знаете, че бях сестра в болницата в Бьон и ми възложиха да се грижа за Алис, когато я докараха на носилка. Определиха ме лично за нея. Това не бе обичайна практика, но като единствена оцеляла в злополуката за нея се полагаха специални грижи. Щяхме да носим голяма отговорност, ако бяхме допуснали да умре. Трябваше да бдя над нея денонощно. Впоследствие повикаха най-добрите френски хирурзи, но тъкмо аз я поех в първия момент на пристигането й. Като начало се наложи да смъкна разпокъсаните и омацани в кръв дрехи, за да преценим доколко е пострадала. Спомням си, че бе облечена в тъмносива траурна рокля, доста безлична, типично английска — позасмя се тя. — Изработена от качествен материал, но забележително грозна и демодирана. Общо взето, целият й гардероб се състоеше от подобни тоалети, умело подбрани за добре възпитана девойка от нейния ранг, тръгнала за Индия. И представете си колко се шашнах, когато под тези грубовати дрехи се натъкнах на фино бельо от зелена коприна с етикет от Париж! Двете с компаньонката й мис Бенсън, трагично загинала в катастрофата, бяха прекарали два-три дни в Париж, където момичето бе дръзнало да се обзаведе с най-модерното бельо! Според мен това бе първата проява на бунт срещу задушаващата еснафщина на средата й. На пръв поглед бе хрисима девойка, но дълбоко в себе си е копнеела за романтика, лукс и мода. Веднага ми допадна!