Джо се усмихна. Спомни си как навремето и голямата му сестра Лидия го закле да мълчи за някаква фриволна прасковена измишльотина, която тя нарече „боди“ и пъхна в шкафа му за спортни дрехи, далеч от зоркия поглед на икономката.
— Първата проява на бунт? — подпита той.
— Първата от многото! Тя гореше от хъс да нагази в истинския живот. Беше схватлива и охотно разговаряше с хора от всяка класа, мъже и жени, очароваше всички поред, вслушваше се в съветите им и ги осмисляше. Беше като попивателна за нова информация.
— С други думи — огън жена? — въпросително подметна Джо.
— Аха! И то не само по отношение на бизнеса. Навярно сте дочули, че посвещава голяма част от времето си на благотворителност.
— Да, тя самата ми разправи за дейността си в болницата. Значи е решителна и работлива. И все пак отпуска ли се понякога? Умее ли да се забавлява?
— Прави го непрекъснато! Обожава музиката, особено джаза… Основа танцова група за момичета, освен това членува в Спиритическото общество, в Дружеството на театралните…
Джо я прекъсна.
— Спиритическо общество ли споменахте? — попита той с нотка на неприязън. В Лондон хората бяха пощурели по тъй наречените „екстрасенси“ — бивши изпълнители в мюзикхоли, намерили ново поприще за артистичните си заложби в периода след войната, обирайки парите на мнозина наивници, които копнееха да установят контакт с безследно изчезналите си близки. Джо от опит знаеше, че много от случаите на изнудване и злоупотреба водеха началото си именно от такива спиритически сеанси.
— Това е напълно безобидно, капитане — рече тя, доловила неодобрението му. — В Симла отдавна мина времето на мадам Блавацка, но си имаме местна пророчица, която се ползва с много добра репутация — мисис Фриймантъл.
Джо си записа името, а Мари-Жан продължи, твърдо решена да разсее съмненията му по въпроса.
— Сеансите й се посещават от най-отбраните хора в Симла, в това число и Алис — в интереса й няма нищо необикновено. А и мисис Фриймантъл има дарба. Макар аз самата да не съм вярваща, трябва да призная, че е много добра в бизнеса си и никому не е навредила. В най-добрия случай носи утеха на хората, а в най-лошия става дума за безобидна игра.
Джо си науми да поговори с Картър по този въпрос. Споменаването на спиритическите сеанси бе като червена сигнална лампа. Промени темата, за да не издаде пред Мари-Жан обзелия го интерес.
— Тъй, значи Алис е умна, работлива и способна жена, която жъне успехи във всяко отношение. Само че ми се струва, че в тази идеална картинка нещо куца… може би бракът й с Реджи Шарп? Според вас добре ли е постъпила, като се е омъжила за него?
Благата физиономия на Мари-Жан мигом придоби студено, неприязнено изражение.
— В оня момент Алис ме убеди — всъщност убеди самата себе си — че това е далновидно решение. — Тя се умълча за малко. — Но ако съм разбрала намека ви, според вас не е било така?
— Аз не съм съдник.
— Е, вече е твърде късно! — възкликна тя. — Запознали сте се с Реджи и сте разбрали що за стока е! Това е преобладаващото мнение за него в града.
— Какво по-точно?
— Ами че е пиянде и фукльо и никак не е прилика на Алис! — отвърна тя със сподавен гняв и презрение.
— Според вас той е скандална личност — а смятате ли, че може да бъде и опасен?
— За кого?
Джо остана безмълвен и я погледна красноречиво.
— Да, смятам — продължи тя. — Той би унищожил всеки, който застрашава охолния му начин на живот, в това число и съпругата си.