Докато гледаше в захлас, продавачът, който бършеше прах в задната част на помещението, се приближи към него. Красиво местно момче с тюркоазени очи, по-прекрасни от скъпоценни камъни, учтиво го заговори на английски, като попита с какво би могъл да услужи на господина. Джо попита дали може да разговаря със собственика. Той мигом изникна от задната стаичка, сякаш дочул думите му.
Мъжът бе на средна възраст, с правилен нос и зорки очи — приличаше на източноевропеец, дори донякъде на турчин. Той кимна на Джо и заговори английски с акцент.
— Робъртсън, Сесил Робъртсън. С какво мога да ви помогна, капитан Сандиландс?
Джо го погледна ошашавен. Робъртсън се усмихна снизходително.
— Доколкото ми е известно — а аз имам очи и уши навсякъде — в Симла се навърта един-единствен полицай от Скотланд Ярд, и това навярно сте вие.
Джо му подаде визитката си.
— Не съм тук официално, нали разбирате, Робъртсън? Отбих се по лична работа. Нямаше как да не забележа това прекрасно перлено колие, което много би се понравило на… ъъъ — нарочно смотолеви Джо и съжали, че в сумрака не се видя как се изчерви. — Тъй де, много е красиво, та си рекох, че може да ми свърши работа… схващате ли?
Робъртсън се усмихна и продължи да слуша.
— С две думи, кажете ми колко струва?
— Това колие е някъде към хиляда рупии, капитане. Както сам отбелязахте, то е великолепно. Перлите са уникални по размер и плътност, и са изящно обработени. Желаете ли да го погледнете отблизо? — усмихна се той. — Предупреждавам ви, че само да усетите тежестта и копринената повърхност на перлите, няма да искате да ги пуснете.
Джо поклати глава.
— Съжалявам, но хиляда рупии са твърде солена цена за един лондонски полицай. Е, какво пък — въздъхна той, — ще трябва да се задоволя с кутия бонбони и букет от цветарницата на мадам Флора.
Докато казваше това, той зорко следеше реакцията на човека, чието колие двойник красеше шията на въпросната дама. Ала остана разочарован — собственикът запази благото си изражение.
Джо се сбогува, като още веднъж изрази съжалението си, и младият продавач го съпроводи до изхода. Остана на тротоара, загледан за миг в колието. Спомни си още и двойката перлено-диамантени обици, които вървяха в комплект с него.
Какво не би дал, за да надникне в кутията за бижута на мадам Флора!
Преброи до десет и нахлу обратно в магазина.
Робъртсън, който тъкмо даваше нареждания на момчето, го погледна изненадано при неочакваното му завръщане и промененото му поведение.
— Имам един въпрос — заяви Джо. — Това вече е професионално запитване и настоявам за незабавен и верен отговор. Кой в Симла е най-редовният ви клиент? Имам предвид кой харчи най-много пари във вашия магазин?
— Мисис Шарп — отвърна продавачът недвусмислено. — Алис Кониърс-Шарп.
Глава тринадесета
Нетърпелив да сподели с Картър набезите си в света на модата и бижутата, Джо забърза към полицейското управление, където го посрещнаха с гръмки поздрави и широки усмивки. Някой лаконично нареди да се приготви чай, след което го въведоха в кабинета на Картър.
— А, Джо! Ето те и теб най-сетне! Имам новини от Симпсън — качил се е на ранния влак и ще бъде тук към обед. Ти май си надушил нещо, а? Не съм очаквал стара кримка като теб да се вживява толкова! Е, Мари-Жан Питьо ли те нахъса тъй?
Джо му разправи подробно за разговора си с мадмоазел Питьо, като накрая заключи:
— По всичко личи, че колекцията ни се попълни с още една услужлива и словоохотлива дама от типа „ако мога да ви помогна с нещо, обадете се“, която също като другите си има солидно алиби. Надушвам нещо гнило всеки път, щом някой ми се лигави с подобна услужливост. Ама да знаеш, Чарли, че май попаднах на прясна следа! Чувал ли си нещо по адрес на — имам предвид някое провинение — някой си бижутер Сесил Робъртсън? Сесил Робъртсън! Ама че прякор!
— Ами, това всъщност си е истинското му име! Баща шотландец, майка — персийка. Като се замислиш, добро потекло за човек, избрал за поприще търговията с бижута. Аз го държа под око. През ръцете му минават сума ти пакетчета с ценна стока, потоци от пари, безценни възможности за контрабанда и какво ли още не. Досега не съм забелязал нещо нередно в бизнеса му. При него пазарува каймакът на тукашното общество. И нищо чудно! Не е нито „Картие“, нито „Аспри“, ама с тая атмосфера като пещерата на Аладин местенцето е направо неустоимо! Не само за купуване, но и за продаване, а също и за залагане. В Симла животът е доста скъпичък. Често се случва някой да позакъса и тогава хоп! — Сесил Робъртсън е насреща!