Картър смутено погледна Джо, което не убягна на Симпсън.
— Предупредих ви да не вярвате на нито дума от това, което ви казвам — напомни им той.
— Според доклада за катастрофата има само трима оцелели — вие, едно бебе и Алис Кониърс, която е здрава и читава и се подвизава в Симла.
— Знам, знам. Очевидно на това трябва да вярвате. — Симпсън също изглеждаше объркан, но събра кураж и продължи да настоява на своето. — Само че в онзи момент бях убеден, че насреща ми стоеше Изабел дьо Ньовил. Даже изпитах облекчение, като проумях, че не беше някой крадец. И отново подвикнах за помощ.
— По име ли я назовахте?
— Не, мисля, че само извиках два пъти „Помощ!“ А тя просто си тръгна. Връцна се и си тръгна, без да обели дума!
— Това е много странно поведение!
— Останах като гръмнат! А пък после, понеже бях сигурен, че това беше Изабел дьо Ньовил, поразпитах за нея, но в онази бъркотия хората дълго време не бяха идентифицирани. Сетне ме откараха в Лион, където дадох описанието й като пасажер от първа класа и те провериха. Казаха ми, че са открили тялото й в моргата в Бьон. Умряла мигновено от счупен гръбнак и рани в главата. Нямало е начин мадам да се разхожда из мястото на злополуката. Значи има два варианта: или съм видял призрака й, или нещо не съм наред с главата.
Двамата слушатели не бързаха да правят коментар.
— Възможно е да е било едно от двете — благодушно заяви Картър.
— Доста зле пострадах през войната — каза Симпсън почти гузно. — Даже в продължение на няколко месеца съм витаел в небитието. Наричат го със завъртяното име „неврастения“. Тъй че наистина не бива да придавате тежест на твърдението ми. — После добави с нотка на самосъжаление: — Никой нормален човек не би ми повярвал. Всъщност вие сте първите хора, на които разказвам за това. Съжалявам. Би следвало да приемете признанието ми като брътвежите на човек, който на два пъти се връща от отвъдното.
— Познавам мъже, страдащи от неврастения — предпазливо се намеси Джо. — В повечето случаи са наясно с разликата между реалността и пристъпите си. Предполагам, че това важи и за вас. — И той погледна Симпсън безпристрастно. — Според мен ни казвате точно това, което сте видели в действителност.
Симпсън кимна.
— Да, сигурен съм, че точно това видях. Но дали мозъкът ми е регистрирал правилно действителността?
— Да допуснем за момент, че на мозъка ви може да се вярва — каза Джо. — И да допуснем, че това не е било призрак. При това положение излиза, че към вас се е приближила жена с обувките, чорапите и полата на мадам дьо Ньовил, от което се налага логичният извод, че това наистина е била тя. Тоест Изабел дьо Ньовил е оцеляла от катастрофата.
— Но нали е оживяла само една жена, и това е Алис Кониърс — възрази Картър.
В ума на Джо се зароди ужасно подозрение. Мари-Жан Питьо бе казала нещо, което потвърждаваше опасенията му, но тази мисъл бе тъй нелепа и скандална, че той се опита да я потуши. Тя обаче нахлу в мозъка му с нова сила и той неохотно заговори.
— Има само едно обяснение — поде Джо. — Едно-единствено. И макар да знам, че ще прозвучи абсурдно, ще споделя с вас теорията си. Факт е, че само една жена е оцеляла при катастрофата. Ако може да се вярва на видяното в полезрението на Симпсън, това е била французойката. Представете си мястото на злополуката — насред пустошта, без признак за скорошна помощ. Всички са загинали, освен Симпсън, само че в онзи момент и той е бил с единия крак в гроба. Останала е жива само Изабел дьо Ньовил. — Джо си пое дълбоко дъх и продължи: — Да предположим, че е открила тялото на Алис Кониърс, починала вследствие на пречупен гръбнак. Алис, пред която се е очертавала перспектива за нов живот, с огромно състояние и подходящ жених. Да допуснем също, че Изабел е била неудовлетворена от съдбата си — засега това е само предположение — и че е искала да избяга от някакъв проблем в Париж: досаден съпруг, натрупани дългове, самота… Дали няма да е изкушена да си смени мястото с Алис? Нямало е никакви свидетели. И тя се е промъкнала крадешком — както се изрази Симпсън — за да провери дали всички са загинали. Дори да е заподозряла, че Симпсън е жив, го е мислила за напълно сляп, тъй че не му е обърнала внимание. Съблича връхните дрехи на Алис и ги заменя със своите. Дори да не са й били напълно по мярка, били са разпокъсани и окървавени — надали е щяло да направи впечатление някому.