Симпсън кимна мълчаливо, а Картър остана безмълвен, затова Джо продължи.
— Но все пак някой е забелязал несъответствие в облеклото. Мари-Жан Питьо, на чиито грижи е била поверена Алис, е трябвало да съблече дрехите й. Тя си спомни колко била изненадана, когато под сивата рокля се натъкнала на фино бельо от зелена коприна, ако съм запомнил правилно. Според нейната теория Алис го била купила тайничко в Париж и го облякла в знак на протест срещу пуританската си среда. Напълно логично обяснение, само че би могло да има и друго, също тъй логично, ала далеч по-зловещо. Според мен е било пряко силите на Изабел, която несъмнено също е пострадала при катастрофата, да измуши долния кат дрехи от безжизнения труп и да ги навлече, като повтори същата процедура и със своето бельо. Не е работа за човек със слаби нерви, нито за някой, пострадал от шок, счупени ребра и ранено лице.
— Според мен състоянието й все пак е позволявало да смени връхните дрехи — намеси се Картър. — То и това си е цял подвиг!
— Не съм много сигурен — рече Симпсън и се обърна към Джо. — Вие май сте били на война? И сте оцелели. Ясно ви е какво представлява бойното поле. И тогава картинката беше подобна…
— Хората намират неподозирани сили въпреки раните си. Оцелелите са един вид свръхчовеци — могат да поместят и планина — рече Джо. — Да, много пъти съм ставал свидетел на подобни прояви.
— И тъй, след като е взела дрехите и чантата й… — поде Симпсън теорията му.
— Чантата й ли? — изненадано възкликнаха Картър и Джо.
— О, да, без нея щеше да е за никъде. Алис носеше чанта с личните си документи. Освен билета и паспорта й, в нея се намираше и личният й дневник. Показа го на всички. Една от ония кожени измишльотини с ключе и катинарче, по които момичетата толкова си падат. Вече пет години си записвала всичко до мига, в който се озовала в Париж, където било тъй вълнуващо, че не й останало време да си води записки. Дневникът е бил златна мина за кроежите на Изабел дьо Ньовил да се направи на Алис, нали? Пък и кожената папка! — спомни си той внезапно. — В нея се съдържаше цялата информация, която й бе нужна, за да поеме фамилния бизнес в Бомбай. Онова клето момиче не пропусна и това да ни избърбори! Само за един ден всеки би могъл да наизусти фактите и да се представи за достоверен наследник на огромното имане! И какво се оказва? Откраднала е дрехите, документите и самоличността на Алис!
— Е, чак пък толкоз! Та нали хората щяха да я разконспирират? — възпротиви се Картър. — Само един поглед е достатъчен, за да се види измамата, не е ли тъй, Симпсън? Нали каза, че въпреки приликата си двете били много различни?
— Тъй е, защото това веднага се набиваше на очи, нали разбирате — едната беше толкова обиграна, а другата — страшно наивна. Но така беше на пръв поглед. Инак имаха доста общи черти — и двете бяха с кестеняви коси и сини очи. Ако бяха еднакво облечени, Изабел би могла да мине за по-голяма сестра на Алис. Да имаха най-много година-две разлика. Алис изглеждаше съвсем по детски. Макар да беше на двайсет и една, имаше вид на шестнайсетгодишна.
— А могла ли е при съответното облекло Изабел да мине за Алис? Ето това трябва да разнищим.
Симпсън се позамисли и накрая рече:
— Да, според мен е напълно възможно, ако се вживее в ролята си. Ще ви кажа защо… Нали ви рекох, че Алис не спираше да бъбри. Към края на обяда ни беше изпяла цялата си биография. Нямала близки роднини, а тези, които я чакали в Бомбай, изобщо не я познавали. Мили боже! — възкликна той разгорещено. — Да, като нищо е скроила тоя трик!
— Поела е огромен риск — напомни Картър. — Да помислим върху това!
— Не знам дали е бил чак толкова голям — отвърна Джо. — Тя е планирала да започне от нулата, сред напълно непознати хора. Дори понякога да е страдала от загуба на памет или действията й да са изглеждали странни, това би било обяснимо поради травмите от катастрофата. Разбира се, трябвало е да бъде изключително самоуверена!
— О, тя беше страшно нахакана! Стори ми се много хладнокръвна и високоинтелигентна. Ама пък да се направи на друг човек, без да й мигне окото?! Не ми се вярва. Беше ми много симпатична. Не ми се ще да мисля, че е стигнала дотам!