— Преди да продължите с фантазиите си — намеси се Картър — да си припомним едно важно обстоятелство. Нямало е как Изабел дьо Ньовил да се направи на Алис Кониърс по простата причина, че е била французойка! Как не се сетихме за това — толкова е очевидно!
Джо погледна въпросително Симпсън.
— Тя говореше английски безупречно — отвърна той. — С едва забележим акцент. Прекалено правилен английски, нали разбирате? Както го говорят чужденците, по-добре от самите англичани, които оцветяват речта си с модерни жаргонни думи.
— Сигурен ли сте, че е била французойка?
— О, да — усмихна се Симпсън. — Да я бяхте чули как крещеше на камериерката си! Само роден французин може да плещи така! Дрехите, вещите, маниерите й — беше французойка до мозъка на костите си.
— Е, в такъв случай теорията ни става на пух и прах! — възкликна Джо.
— Твоята теория, старче! — поправи го Картър. — Беше изключително находчива! Драго ми беше да ви слушам как я надиплихте!
— А защо сте толкова сигурен, че теорията ви отива по дяволите, Сандиландс? — запита Симпсън.
— Защото Алис Кониърс, с която се запознах тук, в Симла, е англичанка до мозъка на костите си! Запазена английска марка, както сиренето чедар или камарите на Парламента!
— Една добра актриса може да постигне същия ефект.
Джо поклати глава.
— Съгласен съм, но и най-добрата актриса не би могла да знае нещата, които знае Алис. Когато оня ден я разпитвах, споменах мимоходом фраза от „Шумът на върбите“ — говорехме на тема носталгия — и тя довърши подетата от мен строфа.
— Щом Къртичко се озова у дома! — цитираха в хор Картър и Симпсън.
— Ето, виждате ли? И вие го знаете! Също като Алис Кониърс. Но няма как някоя французойка да знае за Плъхчо, Къртичко, Жабчо и тайфата им! Едва ли би проявила интерес — добави той като послеслов. — Може и да е дреболия, но не е възможно да бъде импровизирана!
— Значи Алис си е Алис — заключи Картър. — Донякъде съм разочарован, тъй като в противен случай щяхме да имаме идеален мотив за първото убийство. Ако е играла ролята на Алис и е разбрала, че родният й брат е на път да я разкрие, всичко е щяло да отиде по дяволите! И затова е било необходимо да бъде унищожен, преди да е припарил до Симла.
— А нима и второто убийство, това на Корсовски, не би могло да бъде продиктувано от същите съображения? — заумува Джо. — Може би и той е щял да я идентифицира. Сигурно никога не е срещал истинската Алис Кониърс, но може да е познавал жената, която се е представяла за нея. Имало е опасност да бъде разобличена, затова са му видели сметката. Всичко си пасва, само дето тукашната Алис е чиста англичанка.
Тримата се умълчаха, дълбоко замислени по въпроса.
— Я чакайте малко! Ама и ние сме едни детективи! — възкликна Картър. — Ами оня вестник? Още ли е у теб, Джо? Браво! Дай да го погледнем, да видим пак списъка с жертвите. Ами ако онова „много съжалявам“ на импресариото Г. М. не се отнася до Алис, която си е била жива, пък и той не я е познавал, а за някой от другите загинали? Някоя девойка, с която е имал закачка в Южна Франция? Дай да видим списъка с френските пътници.
Джо разгърна вестника и тримата се надвесиха над него. Чарли прокара пръст по имената на французите от първа класа. Имаше четири семейни двойки и само две дами, пътували самостоятелно: някоя си мадам Селин Дарбьо и дъщеря й мадмоазел Алрет Дарбьо, на четиринайсет години. Нямаше и помен от Изабел дьо Ньовил.
— Ама че работа! — учуди се Симпсън. — Може ли пък архивите им да са чак толкова калпави?
— Имало ли е неидентифицирани трупове? — попита Картър.
— Да — отвърна Джо. — Ей тука пише за един, който бил без лични документи или други отличителни белези. Полицията моли за информация за трийсетгодишен мъж. Уф!
— Вижте — викна Симпсън. — Гледайте тука!
Той сочеше към едно от имената на първа класа, само че на английските пътници.
— Изабел Нютън! — възкликна той. — Изабел Нютън! Как е френската версия на това име?
— Изабел дьо Ньовил — отвърнаха в хор Джо и Картър.
Глава четиринадесета
След това разкритие се възцари мълчание. Тримата останаха вторачени в напечатания текст, сякаш там се криеше разковничето на проблема.
— Има и още нещо — добави Картър, като вдигна вестника срещу светлината. — Виждате ли това? До името на Изабел Нютън има доста избледняло знакче, сякаш да привлече вниманието на Корсовски.