— Жената, с която се запознах, няма да изтърве и дума за станалото — отбеляза Джо. — Никога! Тя е умна, корава и обожава риска. Само като си помисля как ме забаламоса с приказките за английския почерк в оная брошурка! Даже ми го демонстрира собственоръчно! Такава жена няма да трепне пред подобно обвинение — най-много да се изсмее в лицето ни!
— Освен това да не забравяме — вметна Картър, — особено аз, който ще продължа и след този случай да битувам в Симла, че Алис Кониърс-Шарп се радва на всеобща симпатия и добри връзки. Достатъчно е да каже две думи на приятелката си вицекралицата, и Сандиландс и Симпсън за нула време ще бъдат изпратени по живо, по здраво с първия влак за Калка, а изкукуригалият полицейски началник Картър ще бъде натирен в пущинака да гони маймуни!
— Сигурно има и друг начин да я разобличим, без да поставяме на карта професионалния си авторитет. Не разполагаме с доказателства, тъй че ще трябва да прибегнем до някоя хитринка. Налага се да подлъжем тая госпожичка Изабел, та сама да се издаде.
— Джо, какви ги приказваш? — подозрително попита Картър. — Пак си си наумил нещо, нали?
— Да, един мъничък кроеж! От сферата на черната магия. И ако не успея, никой няма да пострада. И косъм няма да падне от главите ни! Ще ви обясня, но се опасявам, че за целта ми Симпсън ще трябва отново да умре!
— … а от теб, Картър, искам да ми дадеш адреса — каза Джо. — Някоя си Минерва Фриймантъл.
— Мисис Фриймантъл? — възкликна Картър изненадан. — И защо пък точно нея си нацелил? Да не би да се нуждаеш от информация свише? Малко ала-бала, а? Дано знаеш в какво се забъркваш, Джо! Живее в апартамент над континенталната бакалия на Главната. Разполага с чудесен изглед към клюкарницата. Много удобно местенце. И си опичай акъла — тя също има дебели връзки!
Като се сбогува с Картър и Симпсън, който взе отделна рикша, за да отиде на обяд у Картърови, Джо се отправи пешком по Главната. Намери въпросната бакалия и се шмугна по стълбището между два магазина. Апартаментът се намираше на първия етаж. Почука на вратата и подаде визитката си на индийския слуга, който му отвори.
— Предай на мисис Фриймантъл, че един полицай от Скотланд Ярд желае да разговаря с нея незабавно!
След малко слугата се върна, отвори вратата широко и го покани с поклон, сетне се оттегли през друга вратичка в края на дългата стая, в която се озова Джо.
Помещението представляваше удобен салон. Големите прозорци с изглед към Главната внасяха свежест в стаята, макар че тъмночервените завеси, които ги обрамчваха, навярно създаваха загадъчна викторианска атмосфера, когато бяха спуснати, помисли си той. Полуизгорелите цепеници в камината излъчваха лек билков аромат. Дали беше хвойна? Върху масички в ъглите се кипреха пищни растения в лъскави медни саксии, а по средата имаше огромна, полирана до блясък орехова маса. В едно от креслата до камината се бе настанила бяла котка, която се протегна и изгледа пришълеца лениво, но крайно подозрително.
Стопанката, снажна дама на около трийсет и две-три години, бе застанала до прозореца. Подходяща наблюдателница, както бе отбелязал Картър, към невралгичната точка на Главната, където повечето граждани спираха да разменят по някоя клюка. През широкия една педя процеп странната акустика донасяше откъслечен смях и разговори, доловими за всеки, който се навърташе край прозореца.
Минерва Фриймантъл бе прихванала с два пръста визитката на Джо. И тя като котката го измери с подозрителен и студен поглед. Беше голяма красавица, отломка от епохата на крал Едуард, когато на мода са били снажните дами. Правият й гръб достойно се справяше със задачата да крепи пищната й гръд. Блестящата й тъмна коса бе навита на кок, разделена на път точно по средата.
Домакинята изгледа Джо високомерно.
— В Симла сте вече четири дни, капитане. Би следвало да знаете, че не приемам без предварителна уговорка. А полицаи изобщо не допускам — заяви тя с хладна учтивост.
Стъписан и крайно заинтригуван от неочакваната среща, Джо сподави смеха си и протегна ръка, за да се здрависа с нея.
— Мейси! Мейси Фрийман! Не ме ли позна?
Минерва Фриймантъл зяпна изумена, а брадичката й увисна към гърдите.
— Млади момко, хванахте ме натясно! Да разбирам ли, че съм имала честта да се познавам с ваша милост?
— Дали се познаваме? Как не! — възкликна Джо радостно. — И то от памтивека! Спомни си преди четири години, Мейси, зад кулисите на „Емпайър“. Загряваш ли? „Мерлин Магьосникът и Мейси“! Джебчийската история, дето изчезна златният часовник на един наивник от публиката, помниш ли? Човечецът на майтап решил да даде часовника си за фокуса на Мерлин, който го млати с чук, пали го с огън и го пусна в аквариум със златна рибка, а накрая под гръмовния туш на барабаните ти с ловък жест го измъкна от корсета си и го върна невредим на възрадвания собственик. Само че оня мигом се спаружи, щом се върна на мястото си и осъзна, че часовникът беше изчезнал яко дим от джоба му. Не те арестувах аз — тогава бях още млад и зелен детектив сержант, който се учеше на занаят.