Той също влезе и се озова сред ограден със зид двор. Щом очите му посвикнаха с тъмнината, съзря тясно стълбище, водещо към по-горно ниво, от което по белезникавата стена се спускаха водопади от цъфнали увивни растения и пълзящи рози. Той опипом сложи крак на стълбата и се заизкачва нагоре.
Тишината бе нарушена от рязко щракване.
Някой отгоре бе махнал предпазителя на пистолет.
— Стой на място! Още една крачка, и ще те гръмна, който и да си!
Говореше на пресекулки, а гласът й бе изпълнен с ужас.
Беше се облегнала на парапета до стената. На лунната светлина Джо мерна блесналата цев на револвера.
— Стой на място! — повтори тя.
— Алис, защо си тъй разстроена? Аз съм — Джо Сандиландс. Идвам с добро.
Последва кратко мълчание.
— Джо? Уф, Джо! Слава богу! Сам ли си? — после добави: — Онуй нещо… да не е тръгнало по петите ти?
— Само моя милост е тук, Алис. Нека да се кача, а? Дай да седнем и да изпушим по една цигара. Да се поотпуснем поне за малко!
Докато говореше, той изкачи малко по малко стълбата и се озова при Алис на някаква тераса, заслонена от ароматен жасмин. Нащърбената луна едва-едва я осветяваше, но пистолетът в ръката й ясно личеше.
— Пощади ме! — възкликна той. — Не съм въоръжен. Всъщност не съвсем. Понеже не знаех как ще се развият нещата тази вечер, се запасих с една манерчица от превъзходното „Курвоазие“ на губернатора. Преживяхме доста емоции. Не искаш ли да си дръпнем по глътка?
Алис изхлипа, хвърли се в обятията на Джо и остана вкопчена в него. Той полека се освободи от хватката й и я заведе да седне върху ниския парапет. Настани се до нея, обгърна раменете й и изчака да се поуспокои.
— Искам най-напред да ми кажеш — поде тя, — моля ти се, какво, за бога, или по дяволите, беше това? Истинско ли беше? Съществува ли наистина? Всички ли го видяха? А ти, Джо?
Джо се поколеба. Вероятно при дадените обстоятелства истината бе най-малкото зло.
— Да, беше напълно истински — отвърна той. — Не е било плод на фантазията ти. Не беше привидение. И все пак не е непознат за теб. Срещала си този човек. Имаш ли някакъв спомен?
Алис го изгледа с огромните си неразбиращи очи.
— Нямам представа за какво говориш. Никога не съм срещала такъв… такова нещо. Пък и нали го чу? Търсеше някой с инициали… какви бяха? И. М.? Да, И. М. Изабел някоя си. — Тя потрепери. — Никога повече няма да се вясна на сеанс! Направо обезумях от ужас. Затуй побягнах! Ами онази клетница, мис Тролъп! Видя ли я? Направо се срина под масата. Мисля, че този път мисис Фриймантъл премина всякакви граници! Може би е време да се махне от Симла. Само да узнае нейна светлост за тазвечерното фиаско, и веднага ще я разкара. Не си ли съгласен?
Алис почти се бе съвзела. Само лекият трепет в гласа й и треперещата й ръка напомняха за преживения ужас.
Джо я хвана крепко за раменете и полека обърна лицето й към себе си.
— Изабел — меко рече той, — Изабел Нютън. Няма смисъл. Не можеш да ме заблудиш. И преди да ти щукне да ме гръмнеш като единствен свидетел, знай, че Картър е в течение на всичко, а също и онзи човек от сеанса…
Джо остана изненадан от реакцията й — тя мигом престана да хленчи, изпъна гръб, хвърли му широка усмивка и сви рамене.
— Е, какво пък? Длъжна бях да опитам за последно. — Погледна го равнодушно. — Трябваше да изчакаш още мъничко, Джо, щях напълно да изтрия спомена за случката. Ама кажи ми, какво беше онуй чудо, дето цъфна на вратата? Единственият човек, на когото бегло ми напомня, отдавна е покойник.
— Дълбоко се заблуждаваш. Върнал се е от оня свят. Казва се Симпсън. Капитан Колин Симпсън. Оцелял е като по чудо и е жив-живеничък, като нас с теб. Всичко беше нагласено, за да те хванем в крачка.
— Симпсън? — замислено рече Алис. — Симпсън!
— Аха. Бил е сред малцината богоизбрани, които са оцелели при катастрофата край Бьон. Почваш ли да загряваш?
— Исусе, разбира се! — възкликна Алис. — Мъжът, който пътуваше в нашето купе. Нима още е жив? Как така? И какво прави по тия места?
— Ще ти разкажа как стана, ако и ти ми разкажеш историята си. А междувременно… — Той запали две цигари и подаде едната на Изабел, сетне отвори манерката и предложи: — Струва ми се, че повече от всякога се нуждаеш от глътка огнена вода, тъй че почерпи се. И защо не ми разправиш всичко отначало?