— По дяволите, вие модерните жени искате всичко, нали? Е, скъпа, ние, мъжете, ще запазим това единствено за себе си, дори да ни влачите чак до Върховния съд. — Прозина се и се претърколи по гръб, като се омота с по-голямата част от чаршафа.
Грейси седна и се облегна на таблата.
— Гладен ли си? Аз съм. По-рано не можах да ям много, защото бях твърде нервна, но сега, кълна се, че бих могла да погълна цял вол. Макар че ще се задоволя и с един сандвич или купа с овесени ядки, или супа. Или може би…
— Ти си една малка бъбривка, нали?
— Мислиш ли, че ще можем да го направим отново?
Той изпъшка.
— Нужно ми е малко време, за да се възстановя. Не съм толкова жизнен, колкото бях преди два часа.
— Аз пък си мислех… Ами, зная, че има различни пози и, за да съм напълно честна, бях доста очарована от… ъъ… мъжкия орган, а и не съм имала голяма възможност да го проуча и…
Замълча, защото леглото започна да се тресе от бурния му смях.
— Мъжкият орган!
Грейси го изгледа раздразнено.
— Не разбирам какво е толкова смешно. Аз съм твърде стара за подобно невежество и имам доста да наваксвам.
Челото му се сбръчка от престорен ужас.
— Надявам се, че не искаш да стане за една нощ.
— Не зная защо, но имам чувството, че изобщо няма да се затрудниш да поддържаш темпото с мен. — Не бе пропуснала, че въпреки думите си, той гледаше разголените части на тялото й с непогрешими признаци на интерес.
Телефонът попречи на усамотението им. Макар че звукът на телефона върху нощното шкафче до леглото му бе изключен, тя чуваше, че телефонът в кабинета му звъни на равни интервали, още откакто бяха влезли в къщата. Грейси бе свикнала той да оставя секретарят да поема по-голямата част от обажданията и не му обърна внимание. Този път Боби Том въздъхна и вдигна слушалката.
— Може би, ако се обадя, който и да е, ще ни остави на мира за останалата част от нощта. Ало… Не, Лутър, всичко е наред, не спях. Ъхъ. Да, трябваше да потвърдя онзи списък преди ден-два… Искаш също и Джордж Стрейтс, така ли? — Завъртя очи. — Не мога да говоря повече, Лутър. Имам обаждане на другата линия и съм абсолютно сигурен, че е Трой Ейкмън. Да, ще й кажа.
Тресна слушалката и се облегна на възглавниците.
— Каза ми да ти напомня за събранието на Комитета за родното място. Няма да ходиш. Проклети глупаци.
— Всъщност смятам да отида. Един от нас трябва да знае какво замислят.
— Откачени неща, ето какво замислят, и е по-добре да стоиш по-далеч, защото лудостта им може да е заразна. — Погледът му се плъзна към гърдите й. — Готова ли си за втори рунд или предпочиташ да си седим и да си бъбрим през цялата нощ?
Тя му се усмихна.
— Определено съм готова за втори рунд.
— Добре.
— Но… — Събра кураж, решена да не му позволи всичко да стане според неговите желания, въпреки че имаше десетилетия повече опит от нея и макар да не беше толкова уверена в новопридобитите си способности на секс сирена. — Готова съм за втори рунд, но този път искам аз да съм тази, която ще командва парада.
Той я изгледа предпазливо.
— И какво по-точно имаш предвид?
— Няма нужда да се правиш на невеж, Боби Том. Доколкото зная, комуникационните ни канали все още са напълно отворени.
Той се засмя. Грейси се протегна към смачканите чаршафи, които закриваха бедрата му, и ги дръпна.
— Мисля, че най-доброто място, където бих могла да задоволя любопитството си, е душът.
— Душът?
— Ако нямаш нищо против.
— Ни най-малко. Но напълно ли си сигурна, че си готова? Да вземеш душ с мен, със сигурност ще означава, че за една нощ от начинаеща ще се прехвърлиш в класа на напредналите.
Тя го погледна, а устните й се извиха в усмивка, древна като изкусителката Ева.
— Нямам търпение.
16
На следващия ден се качиха на самолета му и тя бе развълнувана от възможността да лети с малък самолет. Сутринта Боби Том бе обявил, че ще я води в Остин, за да й покаже част от града, включително и старите му любими колежански заведения. Денят беше ясен и докато й изреждаше имената на реките и каньоните, над които летяха, тя не спираше да му хвърля странични погледи.
Миналата нощ той бе изцяло такъв, какъвто си го бе представяла: нежен и настойчив, насърчаваше страстта й и не й позволяваше да се сдържа нито за миг. Беше му се отдала с цялото си сърце и не съжаляваше за нищо. След много години, когато ще настъпи сетният й час, щеше да намери успокоение и утеха в спомените за нощта, когато Боби Том Дентън я бе любил с такава страст и всеотдайност.