— Дяволски е добре да се откъснем поне за малко от онзи телефон — рече той, докато накланяше самолета. — Лутър ми се обажда по шест пъти на ден, да не споменавам всички, които искат нещо от мен.
— Наистина не можеш да обвиняваш кмета Бейнс, че е малко нервен заради голф турнира — изтъкна тя. — Фестивалът е само след два месеца, а ти още не си му дал списъка с имената. Не мислиш ли, че е време да започнеш да се обаждаш на приятелите си, за да ги поканиш?
— Предполагам — отвърна той без всякакъв ентусиазъм.
— Зная защо отлагаш. Ти би направил услуги на всеки на този свят, но не искаш никакви в замяна.
— Ти не разбираш, Грейси. Хората постоянно преследват спортистите. Ако не е за едно, ще е за друго.
— Да не би да ми казваш, че нито един от тези мъже никога не те е молил за услуга?
— Малцина.
— Обзалагам се, че са повече — усмихна му се тя съчувствено. — Защо не ми дадеш списък на приятелите ти? Първата ми работа утре сутринта ще е да им се обадя от твое име.
— Ти просто искаш да се сдобиеш с номера на Трой Ейкмън. Съжалявам, скъпа, но той не е твой тип.
— Боби Том…
— Хммм?
— Никак не ми се иска да ти развалям мнението за себе си, но нямам и най-малка представа кой е Трой Ейкмън.
Той завъртя очи.
— Той е много известен куотърбек, скъпа. Спечелил е две Суперкупи за „Каубоите“.
— Предполагам, че щеше да ми е доста трудно да взема футболния тест.
— Само се надявам някоя от местните дами да не реши да те предизвика.
Грейси беше напрегната по време на кацането на малката писта, но Боби Том приземи самолета толкова гладко, че тя едва усети как докосна пистата. Имаше ли нещо, което този мъж да не прави добре?
След като се озоваха на земята, Боби Том нае кола от един от познатите си в гаража на летището и я заведе на разходка из града, включваща сградата на Капитолия на щата Тексас и кампуса на университета. По залез-слънце се разходиха до Таун Лейк — популярна местност в центъра на Остин.
— Много скоро ще видиш нещо, което никога не си виждала в Ню Грънди.
Тя се втренчи във величествената сграда, заобикаляща езерото и моста над него. По водата плаваха лодки и хората седяха в тях, все едно всеки момент очакваха да започне представление с фойерверки и тогава тя видя многобройни големи тъмни птици, които се стрелкаха към небето. Долови също някаква леко остра миризма, която й напомни на зоологическа градина.
— Днес видях много неща. Какво има там?
Той й се ухили дяволито.
— Едно от най-добрите шоута на майката природа. Харесваш ли прилепи, скъпа?
— Прилепи? — Грейси се вторачи слисано в големите тъмни птици. Острата миризма на диви животни подразни ноздрите й. Чу и пищящите звуци. — Не мисля… О, боже!
Сякаш като по даден сигнал, огромна тъмна вълна от прилепи излетя от убежището си под моста, бяха направо хиляди. Последваха ги още толкова. Докато Грейси ги гледаше като омагьосана, излитаха още и още, с хиляди, които запълниха небето като гъст черен дим. Тя изписка сепнато, когато няколко прилепа прелетяха твърде близо до нея.
Боби Том се засмя и я притегли към себе си.
Грейси не беше от малодушните и страхливи жени и за нищо на света не би пропуснала подобна гледка, но прилепите си оставаха прилепи и когато един приближи повече, отколкото й се нравеше, машинално зарови глава в гърдите му, което само го накара да избухне в още по-гръмогласен смях.
— Знаех си, че ще ти хареса. — Ръката му разтри гърба й. — Остин има най-голямата популация на прилепи от който и е град в света. Огромни ята от тях живеят под този мост. Не зная точно бройката им, но разправят, че тези прилепи изяждали почти един тон насекоми на нощ. Обикновено не излизат, преди да се стъмни, заради което е трудно да се видят, но напоследък беше доста сухо и те излизат по-рано, за да има достатъчно време да се нахранят, което ми напомня, че огладнявам. Какво ще кажеш за някое тексаско-мексиканско блюдо?
— Звучи чудесно.
Както обикновено, да се храни на публично място с Боби Том означаваше, че ще се запознае с много нови хора. Отидоха в „Дупката в стената“, едно от традиционните нощни заведения в Остин, където послушаха някои от прочутите местни музиканти. Когато стана време да си тръгват, Грейси искаше да плати вечерята си, но след като той, както можеше да се очаква, бе избрал маса, пълна с други хора, тя изчака, докато се запътят към колата, за да пъхне парите за вечерята си в джоба му.