Докато шофьорът се отдалечаваше с линкълна от къщата й на път за Сан Антонио, в гърдите й се надигна истерия. Чувстваше се като Жана д’Арк в менопауза, готова да се пренесе в жертва за доброто на хората си. Ала не беше толкова глупава, че да очаква благодарност от тях. Когато връзката й с Уей станеше публично достояние, щеше да бъде тотално заклеймена, защото се е сприятелила с врага.
Уей обитаваше горните два етажа на красива стара сграда от бял варовик, с апартаменти с изглед към прочутия парк Ривъруок на Сан Антонио. Беше въведена от прислужница, която пое пътната й чанта от шофьора и я осведоми, че господин Сойър скоро ще пристигне. Двуетажният апартамент излъчваше просторна, тропическа атмосфера. Бледожълтите стени с тебеширенобял перваз подчертаваха удобните меки мебели, тапицирани с дамаска в яркожълто и алено. Горните половини на високите, тесни прозорци бяха покрити с ръчно изработена решетка от ковано желязо, а ъглите бяха пълни с буйна зеленина, придавайки на стаята успокояваща атмосфера в противовес със свития й на топка стомах. Прислужницата я поведе към малка спалня на същия етаж, където да се преоблече във вечерния си тоалет. Стаята очевидно бе предназначена за гости, но Сузи не знаеше дали прислужницата я бе довела тук по свой почин или по нареждане на Уей. Вкопчи се в надеждата, че тази нощ ще спи сама.
Преоблече се за вечеря в наситеносиня копринена рокля, която се закопчаваше на едното рамо с редица от полусферични стъклени копчета. Докато обуваше сивите си вечерни обувки, чу гласове откъм дневната и разбра, че Уей се е върнал. Забави се колкото можа по-дълго с грима си, опитвайки се да си възвърне самообладанието, докато се занимаваше с познатите, типично женски ритуали, като нанасяне на спирала и червило. Накрая се втренчи невиждащо в списанието, оставено върху нощното шкафче. Когато повече не можеше да отлага, се насили да се запъти към просторния салон.
Уей бе застанал до прозорците с изглед към Ривъруок. Беше облечен в официален вечерен костюм и се извърна бавно, когато тя влезе.
— Изглеждаш прекрасно, Сузи. Но ти винаги си била най-красивата жена в Телароса.
Тя нямаше да се преструва, че това е нормална светска среща, като приеме комплимента му, затова остана мълчалива. Той пристъпи към нея.
— Три двойки ще вечерят с нас тази вечер. Лесно ли запомняш имена?
— Не съвсем.
Той подмина ледения тон в отговора й и се усмихна.
— Тогава предварително ще те запозная накратко с тях. — Тя установи, че слуша по навик, докато той й изброяваше списъка с гостите и й казваше по няколко думи за всеки един от тях. Тъкмо свърши и асансьорът пристигна с първата двойка.
Когато се преместиха в трапезарията, Сузи осъзна, че всъщност се забавлява по време на вечерята. Беше се опасявала, че Уей ще я унижи публично, като се постарае всички да разберат, че тя е негова любовница, ала той се отнасяше с нея като със стара приятелка и нищо в държанието му не намекваше за по-близки отношения.
Уей Сойър беше внимателен домакин и тя забеляза колко умело успя да въвлече съпругите в разговора. Сузи си спомни за многобройните събирания, на които бе присъствала и на които жените седяха като глухонеми, докато съпрузите им не спираха да обсъждат бизнеса си. Това бе първата светска сбирка от години, на която не бе представена като майката на Боби Том. Вместо това Уей спомена единствено работата й в Комитета по образованието и тя се усети, че обсъжда предизвикателствата да се управлява малко общинско училище, вместо да отговаря на въпроси за прочутия си син.
Ала когато гостите започнаха да се разотиват, безпокойството й се завърна. До този момент тя не си бе позволила да се измъчва с представи за двама им с Уей сами в спалнята, ала с приближаването на края на вечерта й ставаше все по-трудно да пропъжда тези мисли. Припомни си сърдечния смях на Хойт, сексуалната му страст, откритото изразяване на чувствата. Уей беше пълна негова противоположност. Сузи не можеше да си представи нещо да смути самообладанието му, да го накара да избухне в смях, да се развика или да даде някакъв друг израз на обикновени човешки чувства.
Уей затвори вратата след последния гост и се извърна тъкмо навреме, за да я види как потреперва.
— Студено ли ти е?
— Не. Не, добре съм. — Беше свикнала да очаква с примирение края на собствените й вечерни празненства, когато се озоваваше в кухня, пълна с мръсни чинии. В този момент би дала всичко, за да се заеме с разтребване на масата, но две енергични прислужници вече се бяха погрижили за всичко.