Той отметна кичур коса от бузата й.
— Приличаш на момиче, току-що получило първата си целувка.
Коментарът му я накара да се изчерви не по-малко от целувката му.
— Нямам много опит в подобни неща.
— Била си омъжена трийсет години.
— Нямах това предвид. Исках да кажа… с някой друг.
— Никога не си била с друг мъж, освен с Хойт, нали?
— Предполагам, че изглеждам като истинска провинциална мишка.
— Той е мъртъв от четири години.
Тя сведе глава, а нощният бриз отнесе прошепнатите думи.
— Аз също.
Мълчанието помежду им се проточи и когато накрая той заговори, тя долови в гласа му нещо като неувереност.
— Мисля, че се нуждаем от малко време, за да се опознаем по-добре един друг, преди отношенията ни да прераснат в нещо повече, не смяташ ли?
Надеждата избуя в нея и очите й се разшириха, когато впери поглед в него.
— Ти няма да… няма да ме притискаш?
Устата, която само преди миг я бе целувала, се сви в сурова гримаса.
— А искаш ли да го направя?
Надеждата й угасна, изместена от изблик на гняв.
— Отново си играеш с мен, нали? Как можеш да си толкова жесток?
Извърна се от него и се спусна към вратите на терасата. Уей я улови за раменете, точно пред вратата на главната спалня, а тя се сви от студенината в очите му.
— Ти не знаеш какво е жестокост — процеди Уей. — Ти си била пазена и закриляна от мига, в който си се родила.
— Това не е вярно!
— Не е ли? Знаеш ли какво е да си легнеш гладен? Знаеш ли какво е да гледаш как майка ти гасне от бавната смърт на срама?
Тя не можеше да понася нито миг повече провокативното му държание. Извърна се рязко към вратите на спалнята и завъртя дръжката с две ръце.
— Да приключваме с това.
Когато влезе в стаята, го чу да проклина тихо. Чувствайки се като осъден затворник, Сузи огледа боядисаните в тъмночервено стени. Масивното махагоново легло, покрито с възглавнички от мек, индийски плат, бе разположено в малка ниша зад нея. Трепереща, жената се извърна към него.
— Не искам светлини.
Уей отново изглеждаше несигурен.
— Сузи…
— Няма да го направя на запалени лампи — прекъсна го тя.
— Искаш да си представяш, че съм Хойт? — попита мъчителят й ядосано.
— Никога не бих могла да те сбъркам с Хойт Дентън.
— Ще те отведа долу — рече той не по-малко студено от нея. — Можеш да спиш в стаята за гости.
— Не! — Отпуснатите покрай тялото й ръце се свиха в юмруци. — Няма да ти позволя да ми го причиниш. Няма да си играеш повече игрички с мен! И двамата знаем, че аз съм купена и платена. Но, предполагам, че знаеш как се действа в такъв случай. Трябва да си го научил от майка си. — Извъртя се и понечи да се запъти към банята, но трепна, когато осъзна смисъла на думите си. Въпреки обстоятелствата никога не би трябвало да изрича подобно долно нещо.
— Напълни ваната, докато си вътре.
Сузи потръпна от мъртвешкото спокойствие в гласа му.
— Не искам да го правя.
— Аз искам. — Изрече го безстрастно. — Не светвай лампите, ако това е желанието ти, но напълни ваната.
Подгонена от срам и ужас тя се втурна в банята и затвори вратата. Облегна се на нея. Бесните удари на сърцето й отекваха в ушите й, а от грозната сцена сълзите пареха очите й. Мислеше, че просто ще се пъхне под завивките в тъмната стая, ще разтвори крака и ще го остави да направи това, което иска, бързо и умело, докато тя се отдаде на благословеното вцепенение. Не искаше да се къпе с него или да играе сексуални игри. Искаше всичко да свърши по-бързо и тя да остане колкото е възможно по-незасегната.
Казваше си, че актът ще бъде механичен, толкова студен и лишен от страст, като самия мъж, ала докато пръстите й непохватно се опитваха да завъртят ключа на осветлението, образът на момчето тийнейджър със сърдити очи и гладен стомах изникна в съзнанието й. Жената потрепери и побърза да го пропъди.
Докато се събличаше, избягваше да гледа отражението си в огледалата, вградени в тъмночервените плочки. Помещението беше разкошно обзаведено с позлатени кранове и дълбока вана от черен мрамор, с квадратна форма и достатъчно голяма, за да побере двама души. Сузи се забави колкото може по-дълго — сгъна прилежно дрехите си и ги сложи върху тапицираната с индийски плат пейка, поставена близо до ваната. Подреди отдолу обувките си, една до друга като добри малки войничета. След като се уви в пухкава черна хавлиена кърпа, пусна водата в огромната вана. Докато ваната се пълнеше, се опита да се успокои с мисли за градината си, какво ще засади през есента, за всичко друго, с изключение на Хойт и факта, че й предстои да извърши прелюбодеяние.