Щом ваната се напълни, включи джакузито и когато водата забълбука с пенести мехурчета, изключи светлината. В банята нямаше прозорци и вътре цареше благословен мрак, така че нямаше да вижда как погледът му изучава тялото й, което единствено съпругът й бе милвал. Защо изобщо я желаеше този мъж? Кожата й не беше гладка; коремът й от години не беше плосък, а върху бедрото си имаше естрогенова лепенка. Свали хавлията и се потопи в бълбукащата вода.
Не й се наложи да чака дълго той да почука на вратата.
— Да? — учтиво отвърна тя, защото бе възпитана да е любезна, защото жена на нейната възраст бе научена да се подчинява на правилата, да се съобразява с мъжете и да поставя нуждите на всички пред своите.
Вратата се отвори, пропускайки слаба светлина откъм спалнята. Той не запали лампата, но не затвори и вратата, и въпреки думите й отпреди малко, Сузи бе благодарна за мъждивата светлина. Макар че не желаеше той да я вижда ясно, изпитваше страх да бъде сама с него в пълен мрак.
Докато той се приближаваше към ваната, тя огледа силуета на тялото му. Само ако не беше толкова привлекателен, всичко това нямаше да изглежда толкова низко предателство. Той беше силен мъж, не толкова висок колкото беше Хойт, но не по-малко внушителен, макар и по друг начин. Сузи не можеше да различи плата или цвета на халата, който носеше, но когато ръцете му се вдигнаха на кръста, разбра, че развързва колана си и сведе поглед. Колко възрастни мъже беше виждала голи? Познаваше тялото на Хойт почти толкова добре, колкото своето, а като дете понякога бе зървала случайно и тялото на баща си. Когато Боби Том отсядаше в дома й, се случваше да се разхожда из къщата по бельо, но това не се броеше. Всъщност имаше много малко опит за сравнение.
Нивото на водата се покачи, когато той се отпусна във ваната и се намести в противоположния край. Тихото бръмчене на джакузито приглушаваше външните шумове, така че можеше да се каже, че двамата бяха напълно сами. Той подпря лакти на ръба на ваната, а краката му докоснаха нейните, когато ги протегна. Тя се скова, когато усети как ръката му се обвива около глезена и придърпа крака й върху бедрото му.
— Отпусни се, Сузи. Можеш да излезеш от ваната по всяко време.
Думите му бяха предназначени да я успокоят, но постигнаха тъкмо обратния ефект, защото знаеше, че не може да избяга. Ако не приключеше с всичко това тази нощ, щеше със сигурност да полудее.
Той бавно очерта с палец кръг по извивката на стъпалото й и цялото й тяло трепна в отговор.
— Чувствителна? — Гневът, който припукваше от него като статично електричество, изглежда се бе изпарил. Изписа цифрата осем върху свода й.
— Имам гъдел.
— Ммм. — Вместо да я пусне, той започна да масажира пръстите й, разтривайки ги между палеца и показалеца си, докато с другата си ръка продължаваше да гали стъпалото й. Въпреки нежеланието си, тя започна да се отпуска. Само ако можеше всичко да свърши тук, с топлата вана и успокояващия масаж.
Над тях се спусна изненадващо омиротворяваща тишина и нежните движения на ръцете му, комбинирани с факта, че не даваше никакви признаци, че ще я нападне, започнаха да я унасят. Тя се потопи по-надълбоко във водата.
— Трябваше да си донесем бутилка шампанско. — Гласът му звучеше лениво, както се чувстваше и тя. — Толкова е хубаво.
Докато той продължаваше чувствената си игра, Сузи осъзна, че трябва да му се извини за злобната си забележка, която бе направила за майка му. Никога не бе смятала, че нечие просташкото държание може да послужи като извинение да наруши личните си морални принципи.
— Това, което казах за майка ти, беше жестоко и незаслужено. Извини ме.
— Беше предизвикана.
— Това никога не е извинение.
— Ти си добра жена, Сузи Дентън — рече той меко.
Постепенно се отпускаше и мускулите й сякаш се превръщаха в желе. Много време бе изминало, откакто някой истински я бе докосвал. През всички тези години, през които беше омъжена, бе приемала за даденост чувствените ласки, но вече не.